В продължение на 33 години нашите „демократични“ реставратори на капитализма и ентусиазирани пропагандатори на евроатлантически ценности пеят идеологически дитирамби по водещите телевизионни канали на наложения и у нас по американски модел неолиберален капитализъм.

В същото време реално този капитализъм е в нарастваща криза, полуразпадни процеси и опити за излизане от него чрез нови войни, образи на врага, тотален контрол.

За кризата на неолибералния капитализъм и рухващото в него доверие съществени са три основни групи фактори, които са системно свързани помежду си и взаимно се подсилват.

Първата от тях е рязкото нарастване на социалното неравенство, а от тук и социалните противоречия между различни социални групи, региони и държави. През 2022 г. в света има 2668 милиардера, които притежават общо 12.7 трилиона долара, равнозначни на 13.9 % от световния БВП. Най-богатите десет милиардера в света притежават по-голямо богатство от 40 % от по-бедната част от човечеството или около 3.2 млрд. души.[1] Маркетизацията и индивидуализацията на всички сфери на обществото водят до нарастваща конфликтност и недоверие. В резултат на глобализацията на капитала и отслабване на регулативните възможности на държавите са деконструирани множество механизми на изграждане на доверие. Фактори за кризата на доверието станаха ускореното нарастване на социалните неравенства, при което увеличаващо се количество богатство отива в ръцете на 1 % най-богати в обществата; глобалните трансформации в геополитическата и геоикономическа сила; кризата на либералната демокрация, разпадът на системните партии, фрагментизацията на политическия живот, възходът на популизма и национализма като средство за създаване на идентичности и доверие.

Вторият основен фактор за кризата на доверието са технологиите, които водят до трансформация на идеологическите апарати, играещи основна роля във формирането на базисните ценности на обществото. Неолибералният капитализъм се съчетава с технологиите на третата и четвъртата индустриална революция,  които намалиха ролята на традиционните медии като вестници, радио и телевизия за сметка на интернет и възможността всеки да генерира съдържание там и то да достига до всяка точка на земята. Това бе свързано с възхода на социалните мрежи и възможността на милиони хора да говорят и да бъдат чувани, рязко увеличаване на информацията, появата на ехо стаи, в които противопоставящи се и не доверяващи се на останалите групи от хора се самозатварят и взаимно си вярват, с възхода на това, което днес се нарича хейтърство, а с него и нарастващи протести и форми на политическо насилие. 

Третият фактор за кризата на доверието е ускоряването на всички промени, тяхната експоненциалност, която увеличи рязко несигурността и непрогнозируемостта на света край нас, води до рухване бързо на всякакви очаквания, прогнози, обещания, правени от политици и експертни групи. Това бе съчетано с рязко увеличаване на глобалната взаимосвързаност, даваща възможност една или друга опасност в конкретен регион или атака от единия край на света да достигне бързо във всяка точка на планетата. Можеш да бъдеш ограбен от измамник от другия край на света, да бъдеш хакнат от хакер, намираш се на милиони километри. Появяват се съвсем нови оръжия и така нар. асиметрични заплахи, при които не държави или големи субекти, а няколко души могат да станат опасни за милиони хора. Неслучайно още през 1990-те години стана модерна книгата и теорията на Улрих Бек за глобалното рисково общество и  думата „риск“ в момента е една от най-употребяваните в социалните мрежи – на английски например може да се срещне около 7 млрд. пъти. Това създава нагласи, че нищо не е сигурно, че всеки момент можеш да бъдеш подложен на един или друг риск. Нарастващата несигурност е предпоставка за рухване на доверието към всеки и всичко, за възход на конспиративни теории, за бърза смяна на субектите на доверие, намаляваща роля на традиционните авторитети като морални лидери в една или друга сфера. Типичен пример в това отношение бе глобалната икономическа криза през 2007-2008 г., която почти никоя институция и значим експерт не успя да прогнозира, след това пандемията от Ковид-19, а в момента новата глобална икономическа криза, при която докладите и анализите на световните организации  през последните месеци включват термини като „несигурност“, „хаос“, „безпорядък“, „риск“.

Всичко това бе свързано с рязко рухване на всички видове доверие – политическо, икономическо, институционално, в различните видове авторитети, с поляризация на обществата и изобретяване на образите на врага като инструмент за обединение и формиране на общности, основани на негативни идентичности. Това се вижда от множество емпирични изследвания, които се правят както в национален, така и в глобален план от най-различни социологически агенции и консултантски компании, тъй като проблемът за доверието е изключително важен както за успешното функциониране на големите компании и целите икономики, така и за държавите и политиците.

Едно от най-известните и авторитетни глобални изследвания са ежегодните доклади от 2000 година насам с резултатите от анкетиране на около 36 000 души в 28 държави на всички континенти, правени от американската консултантска фирма в областта на публичните отношения и маркетинга Еделман – така нар. Еделман барометър на доверието, който прави различни корелации и очертава тенденциите в това отношение. Последният доклад от 2022 г., в който се дават данни от изследване на доверието има показателното подзаглавие „Цикълът на недоверие“, под което се разбира ускореният възход на недоверието в голяма част от държавите, където доминира неолибералния капитализъм в света. Какво показват неговите данни?[2]

Първо. За да се прави сравнителен анализ се използва като инструмент Индексът на доверието, представляващ средното аритметично число на процентите от граждани, които изпитват доверие към четири типа институции – неправителствени организации, бизнес, правителства и медии. Като цяло през 2022 г. този индекс общо за всички проучени 28 държави в света е 56, което означава, че средно 56 % от населението в тях има доверие към тези институции. Това, което е важното и се установява от проучването е рязкото падане на доверието в държавите с либерална демокрация и ускореното му нарастване в държави, в които няма либерална демокрация, но имаме успешно развитие на икономиките. През 2022 г. на първо място в света по доверие на гражданите си към тези институции е Китай с неговия социализъм с китайски характеристики, имащ най-висок индекс от 83. Китай в този смисъл е и държавата с най-висок социален капитал в света, който видян през призмата на доверието само в сравнение с предходната година е нарастнал с 11 % от 72 на 83. След него са Обединените арабски емирства с Индекс от 76, нарастнал в сравнение с 2021 г. с 9 %. На трето място е Индонезияс Индекс от 75.

Как стоят нещата в либералните демокрации с техния неолиберален капитализъм?

САЩ са на едно от последните места – 24-то място с Индекс от 43, намалял в сравнение с предишната 2021 г. с 5 %, а в сравнение с 2017 г. – с 10 %. Най-много за една година е паднал Индексът на доверие в Германия, водещата страна в ЕС, където през 2021 г. той е бил 53, а през 2022 г. се е снижил до 46. В Нидерландия и Австралия индексът им пада в сравнение с предишната година с по 6 % и е съответно 57 и 53.

Това от своя страна е съпроводено с нарастващ песимизъм към бъдещето в страните с неолиберален капитализъм и либерална демокрация. Когато се задава въпросът „Вашето семейство и вие ще живеете ли по-добре през следващите пет години“, на първо място по песимизъм е Япония – само 15 % от японците смятат, че ще живеят по-добре. На второ място по песимизъм е Франция – само 18 % от французите смятат, че ще живеят по-добре. На трето място е Германия – 22 %, на четвърто е Италия – 27 %, на пето Нидерландия – 29 %, на шесто е Великобритания – 30 %, на девето място е Испания с 36 %.

Не къде да е, а в големите държави на ЕС, в който влязохме и ние хората са най-пеимистични за бъдещето. Това са държавите, в които този песимизъм е най-висок от 2000 г. насам, откакто се мери Индексът на доверие от Еделман. САЩ са на 11-то място по степен на песимизъм – там само 40 % от населението смята, че ще живее по-добре следващите 5 години. В развитите западни държави липсва икономически оптимизъм, за разлика от Китай, Индия, Индонезия, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, където Индексът на доверие е много по-висок, а в световните анализи на геополитическите тенденции все повече се говори, че това са страните, които ще оформят бъдещето на света.

Второ. Установява се нарастваща разлика между социалните класи с високи доходи, с по-високо образование и информираност и останалото население по отношение на доверието към неправителствените организации, медиите и правителствата. През 2012 г. разликата в доверието на най-богатите 25 % от населението и най-бедните 25 % от населението е била само 6 %, а десет години по-късно тя е 15 % – 62 % от богатите имат доверие и 47 % от бедните. Страните с най-голямо неравенство на доверието, корелирано с неравенството в доходите са Тайланд – 36 %, Саудитска Арабия – 27 %, Великобритания – 25 %, Ирландия – 23 %, Германия и Нидерландия – 21 %. Други изследвания правят корелация на това различие с отношението към конспиративни теории. Колкото по-несигурна, изложена на риск е една социална група толкова по-склонна е да вярва в различни конспиративни теории или да смята, че причината за нейните проблеми е някакъв враг и това се използва като инструмент за популистки и антисистемни лидери и партии.

Трето. През последните години се установява нарастващо недоверие към различните видове лидери, което очевидно е корелирано с тенденцията на нарастващото неравенство. През 2022 г. средно 67 % от населението на изследваните 28 държави смята, че журналистите и репортерите лъжат, което е 8 % повече в сравнение с 2021 г.; 66 % твърдят, че лидерите на правителствата лъжат, което е 9 % повече в сравнение с 2021 г.; 63 % смятат, че бизнес лидерите лъжат, което е 7 % повече в сравнение с преходната година. Само 58 % имат доверие на своите сънародници, 63 % – на представителите на здравната система, 74 % – на тези, с които заедно работят, 75 % – на учените. Както се вижда, 25 % не вярват на представителите на научната общност, а 37 % – на лекарите. И сред тях са основните представители на конспиративните теории например за ковид-19.

Четвърто. На правителствата и медиите преобладаващото число отговорили в глобален план гледат като на сили, които разделят и противопоставят обществото. Изводът, който се прави в изследването е: „Откриваме свят, впримчен в порочен цикъл на недоверие, подхранван от нарастващата липса на вяра в медиите и правителствата. Чрез дезинформация и разделение тези две институции подхранват цикъла и го експлоатират за търговски и политически печалби.“

Пето. Разделенията между привържениците на политическите партии са разделения и по доверието, което имат техните избиратели към различните социални субекти. Типична в това отношение е ситуацията в САЩ, където недоверието на привържениците на републиканците е по-високо от това на демократите. На това, което прави и говори бизнесът се доверяват 55 % от демократите, но само 48 % от републиканците; на неправителствените организации се доверяват 57 % от привържениците на демократите и само 38 % от привържениците на републиканците; на правителството имат доверие 53 % от привържениците на демократите и едва 29 % от привържениците на републиканците; на медиите – 55 % от привържениците на демократите и едва 24 % от привържениците на републиканците. Неслучайно   традиционната работническа класа, която обеднява се ориентира към републиканците, а демократите в по-висока степен подкрепя идеологията на неолибералния капитализъм, независимо от това, че традиционно в САЩ за леви смятат демократите, а за десни републиканците.

Шесто. Известно е, че през последните години върви нарастваща битка между САЩ и Китай за това кой ще бъде новият световен хегемон с най-високи постижения в икономиката, технологиите, военната сфера. В този контекст и тенденциите в равнищата на доверие в тези страни са важен индикатор за перспективите на тази битка. Какви са изводите по този въпрос в изследването на Еделман? Именно в контекста на кризата на доверието в неолибералния капитализъм в страните с либерална демокрация откриваме, че като цяло в азиатските държави, с изключение на Япония, имаме растеж на доверието към бизнеса и това доверие е много по-високо отколкото в САЩ и основните страни в ЕС и разликата помежду им нараства, което е потвърждение на други изследвания, които показват, че центърът на световната икономика се измества от традиционния Запад към Азия.

Подобно нарастване на доверието в азиатските държави и намаляването му в основни държави на така нар. Запад имаме и по редица други направления – към здравните системи, националните банки, наднационалните организации. Доверието нараства в азиатските държави, в Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия и същевременно е много по-ниско и намалява в САЩ, Германия, Канада, Австралия. Доверието към ролята, мястото, значението на технологиите през последните десет години нараства и е най-високо в Китай, Индия и Индонезия (съответно 90, 89, 91). Същевременно намалява силно в САЩ и Западна Европа (в САЩ е 54, в Германия, Франция и Великобритания е по 61). В Азия има нарастващ технологичен оптимизъм, в САЩ и Западна Европа расте технологичният песимизъм.

Особено отчетлива е тази тенденция при сравнение на Китай и САЩ. По този въпрос в изследването на Еделман се прави изводът: „Дивергенцията на доверие в Китай-САЩ се разширява до най-голямата за всички времена“. В Китай с неговия социализъм с китайски характеристики доверието непрекъснато нараства, в САЩ, чиято социалноикономическа система от времето на Роналд Рейгън насам е характеризирана като неолиберален капитализъм, намалява и през 2022 г.  индексът на доверие в Китай е 83, докато в САЩ е 43. Към правителството доверие в Китай има 91 % от населението, в САЩ – 39 %, към медиите в Китай- 80%, в САЩ – 39 %, към бизнеса – в Китай 84 %, в САЩ – 49 %, към неправителствените организации в Китай – 77 %, в САЩ – 45 %.

Всички тези тенденции можем да открием в различни версии и в други изследвания на световно известни изследователски центрове. Ще дам пример с изследването на основаната през 1935 г. американската агенция за емпирични социологически изследвания Галъп, която в проучването си през юни 2022 г. прави извода, че доверието на американците към основните американски институции е на исторически ниско равнище през последните десетилетия – към Върховния съд – 25 %, към президентството и конгреса – 23 %, към църквите – 31 %, към вестниците – 16 %, към наказателната система – 14 %, към големият бизнес – 14 %.[3]

В България, която е най-неравната страна не само в ЕС, но и в Европа и с едно от най-ниските данъчно облагане на капитала, за сметка на ДДС, с което се облагат и най-бедните и в този смисъл е и най-неолибералната държава в Европа откриваме не по-различни тенденции. С Индекс на Джини 41.3 по неравенство на богатството тя е непосредствено до САЩ, които са с Индекс на Джини 41.4 и в този смисъл сме страната, която в най-висока степен в Европа е изразител на американизиарания неолиберален капитализъм. Затова и не е случайно, че мащабът на недоверие на българина е един от най-големите в Европа и след 32 години налагане на периферен, компрадорски и клептократски неолиберален капитализъм, маскиран като „преход към демокрация“ доверието към нейните институции е минимизирано. Според проучване не на кой да е, а на Института Отворено общество през октомври 2021 г. с най-високо доверие у нас са били Българската православна църква с доверие от 61 %, армията – 58 %, висшите училща – 52 %. С най-ниско доверие са били политическите партии – 13 % доверие срещу 80 % недоверие и парламентът – 10 % доверие срещу 83 % недоверие.[4]

Същото виждаме и в най-близките до нас по неравенство САЩ. Многодесетилетното проучване на тенденциите на отношението към американското правителство на световно известната изследователска институция в областта на емпиричните социологически изследвания „Пю рисърч сентер“ показва, че доверието към американското правителство е било най-високо през времето на социално либералната държава от кейнсиански тип през 1958 г., когато е достигало тогава 73 % и е започнало да рухва след 1970-те години, достигайки едва 20 % през 2022 г.[5]

От своя страна известната американска изследователска организация Ранд корпорейшън публикува доклад, озаглавен „Упадък на истината“, в който говори, че в САЩ, наред с намаляване на равнището на доверие в другите сфери сред американците през последните две десетилетия рязко пада доверието към фактите и към уважавани преди това източници на фактическа информация и анализи, което води до политическа парализа и колапс на гражданския дискурс.[6] В държавата, която е модел и наставника на нашите „демократи“ и трубадури на неолибералния капитализъм, наричан от тях „демокрацията“ огромна част от хората не вярват вече на никото и на нищо. Този капитализъм се тресе по шевовете си.

Можем да направим извода, че противоречията, довели до кризата на неолибералния американизиран капитализъм намират отчетлив израз в промените на доверието и в различията в доверието в отделни страни, региони, социални класи. Там, където има по-високо доверие имаме и по-успешно икономическо развитие. Това е свързано с възхода на нови геополитически сили, които имат различни цивилизационни традиции и провеждат политика на силни държави, подчиняващи капитала, което е предпоставка за радикална геополитическа и геоикономическа промяна, в която държавите, които са запазили по-високи равнища на доверие изместват досегашния неолиберализирал се Запад в световното съотношение на силите.