Когато дори страната, изрично отхвърляща войната, започне активно да се въоръжава, то това определено говори много за състоянието, в което се намират международните отношения в момента.
През последните почти осем десетилетия Япония се превърна от един брутален милитаристичен режим в демокрация, чиято конституция забранява използването на сила за разрешаване на спорове.
Това вече не е така.
Новите заплахи за международната сигурност в лицето на руската агресия в Украйна, китайският натиск в Югоизточна Азия и ядрените закани от Северна Корея създадоха условия Япония отново да погледне към собствената си отбрана.
В петък премиерът Фумио Кишида разкри в специално обръщение нов план за националната сигурност, който предвижда удвояване на разходите за отбрана и завой от пацифисткия характер на конституцията на фона на заплахите от регионални съперници.
Новите заплахи за международната сигурност създадоха условия страната отново да тръгне по пътя на войната
Новите мерки включват няколко основни компонента, като първият е свързан с драстично увеличение на военните разходи по натовски стандарт до 2% от брутния вътрешен продукт. Това трябва да се случи в рамките на 5 години до 2027 г.
За сравнение по данни на Stockholm International Peace Research Institute през 2021 г. Щатите инвестират около 801 милиарда долара за отбрана (2,1% от БВП), докато при Китай тази цифра е 293 милиарда (1,7% от БВП). Япония е едва на седмо място с бюджет от 54,1 милиарда или само 1% от БВП.
При сегашните нива на отбранителните бюджети планът за удвояване на разходите би превърнал Япония в третата военна сила в света след САЩ и Китай.
Премиерът Фумио Кишида обявява новия бюджет
Гигантската инвестиция върви ръка за ръка с промени в трите основни документа, които отговарят за отбраната - Стратегията за национална сигурност, Националната стратегия по отбрана и Програмата за укрепване на отбраната.
Там Токио определя Китай като "най-голямото стратегическо предизвикателство", а по отношение на Русия пише, че "нахлуването в Украйна е разклатило основите на международния ред и представлява сериозно нарушение на международното право, което забранява използването на сила".
За първи път от десетилетия Япония предвижда придобиването и развиването на собствен капацитет за извършване на контраудар, наред със способността за атака срещу територията на друга държава в случай на извънредна ситуация и при специфични обстоятелства.
Текущите действия представляват логично продължение на линията на покойния бивш премиер Шиндзо Абе. През 2015 г. той успява да прокара в парламента законодателство, което позволява на японските въоръжени сили да подкрепят военно свои съюзници в случай на "съществена заплаха".
В същото време Япония поетапно увеличава военния си бюджет през всяка от последните девет години и успоредно с това инвестира в развитието на собствен арсенал от крилати и балистични ракети със среден обсег.
Една от най-големите сделки в историята на Япония пък е от 2020 г., когато американският Конгрес одобри продажбата на 105 стелт изтребители пето поколение F-35 на стойност 28 милиарда долара с цел общия брой в един момент да нарасне до 147 машини за местните Военновъздушни сили (ВВС).
С новите промени обаче страната показва далеч по-големи амбиции и отправя недвусмислено послание към Пекин.
Предвижда се закупуването и развиването на крилати ракети с дълъг обсег и възможност да достигнат Китай. Планира се и съвместно разработване на изтребител шесто поколение заедно с Великобритания и Италия с очаквания да има готов продукт към 2035 г.
Всичко това представлява и постепенна промяна в специфичните отношения между Япония и САЩ по отношение на отбраната.
Допреди десетина години именно Щатите представляваха основния гарант по сигурността за Страната на изгряващото слънце, като до началото на века японската армия е считана най-вече като инструмент за бърза реакция при природни бедствия и участия в международни мироопазващи мисии. Дори в момента на територията на японските острови има разположени над 50 000 американски военни.
Не че отношенията между Токио и Вашингтон ще се променят съществено - даже напротив, ще се задълбочат покрай предстоящи сделки за оръжие и съвместни инициативи. Но при всички положения Япония търси повече автономност по отношение на сигурността си при напиращ Китай на своя праг.
През последните години Пекин разгръща военноморски и военновъздушни сили в райони в непосредствена близост, като същевременно с това продължава да претендира за островите Сенкаку.
В тази зона често могат да бъдат видени китайски военни кораби, а пък японските ВВС трябва да реагират редовно на нарушения на въздушното пространство.
Пекин засили и военния си натиск върху Тайван, чиято сигурност е пряко свързана с японската. През лятото посещение на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе провокира Китай да изстреля пет ракети, които паднаха в изключителната икономическа зона на Япония, недалеч от Тайван.
Тук попада и заплахата от Северна Корея. Само тази година Пхенян направи рекорден брой тестове на ракети - 34. Две от тях прелетяха и над Япония.
На север е Русия и продължаващият спор за Курилските острови. В началото на годината руски подводници тестваха крилати ракети в района, а през март армията проведе мащабно военно учение с участието на 3000 души.
При всички положения текущите действия на Япония ще имат отговор и ще задълбочат вече съществуващата надпревара във въоръжаването на страните от Източна Азия.
