28-годишния ветеринарен лекар Пайман, ирански протестиращ, бе прострелян със сачми от пушка в краката и торса, а ударите по главата с дървени тояги го бяха оставили замаян и в агония. Съдбата му изглеждаше свързана с тази на други протестиращи, починали в същата болница два до три дни след като бяха приети. Но брат му и братовчед му имаха други идеи.
„Започнахме спасителна операция и го взехме от леглото, след което го докарахме нелегално тук", каза братът на Пайман, Асо, от защитена къща в Ербил в съседен Ирак. „Това беше четиридневно пътуване през планините, голяма част от което на коне. Това беше най-трудното нещо, което сме правили."
Иракски кюрдски служители изчисляват, че десетки протестиращи са пресекли границата. Самите протестиращи казват, че броят им вероятно е стотици.
Седнал на пода, покрит с одеяло, с бледа кожа и повърхностно дишане, Пайман описва нарастващото насилие, посрещнало демонстрациите в Махабад, населен предимно с кюрди град в североизточен Иран, който остава център на сблъсъците – най- сериозна заплаха за духовните лидери на Иран след революцията, която ги помете на власт преди 43 години.
„Не се заблуждавайте, това беше революция от най-ранните си дни. Не бяха само протести. Революционното течение ще го доведе до края. Те са слаби и се страхуват от нас", каза той за иранските служители, които продължават да се борят с насилие срещу широко разпространените ежедневни прояви на несъгласие.
Но страхът пресича и границите; дори в изгнание, братята, към които се присъедини братовчед в техния дом под наем в предградие на Ербил, все още се притесняват, че иранските власти могат да стигнат до тях. „Разпитаха баща ми у дома, но няма да се занимават с майка ми. Тя е стара и така или иначе не говори персийски. Те имат толкова много работа, така че трябва да се надяваме, че са твърде заети, за да ни направят голям проблем".
Пайман е видял служителя на режима, който го е прострелял от по-малко от пет метра. Рентгеновите снимки показват, че тялото му е било напръскано със сачми, които предстои да бъдат извадени. Лекарите в Ербил нямат много опит в лечението на подобни рани.
И тримата мъже поддържат редовна връзка с роднини в Махабад, които казват, че протестите продължават в много малки и големи градове със същия темп като през последните три месеца – близо 600 души са били убити и близо 10 000 са ранени от насилието на режима.
Двама демонстранти бяха осъдени на смърт, което доведе до искания глобалните лидери да направят повече, за да подкрепят въстанието. „Призоваваме Запада да признае какво представлява това", каза Асо. „Към хората на Великобритания, Франция и Европа; ние споделяме вашите ценности. Моля, помогнете ни."
Други призоваха за по-стабилна подкрепа, включително доставка на оръжие. „Много е възможно това въстание да стане въоръжено. Всеки член на семейството, който е загубил някого, ще даде всичко от себе си, за да отмъсти за смъртта и това може да означава да вземе оръжие. В продължение на 40 години обаче оръжията не бяха разрешени в Иран и е много трудно да ги намерите" каза Пейман.
Генерал Хюсеин Язданпана, лидерът на кюрдско-иранска въоръжена група ПАК, каза. „По-рано призовахме свободните и демократични държави срещу тероризма и диктатурата да им предоставят модерни оръжия за борба срещу иранските терористични сили и терористични групи под командването на силите Кудс. Досега обаче не сме получили никакъв положителен отговор, никакъв".