Смърч, смятан за „най-самотното дърво в света" на необитаемия остров Кембъл, напоследък си има добра компания – екип от изследователи от Нова Зеландия, които вярват, че дървото може да помогне да се разкрият тайните на изменението на климата.
Високият девет метра смърч държи Световен рекорд на Гинес за „най-отдалеченото дърво" на планетата. Това е единственото дърво на храстовидния, брулен от вятъра остров, на 700 километра южно от Нова Зеландия в Южния океан. Това е единственото дърво за 222 км наоколо; най-близкият му съсед расте на островите Оукланд.
Смята се, че смърчът от Ситка е бил засаден от лорд Ранфърли, тогавашния губернатор на Нова Зеландия, в началото на 1900 г. – оттук и прякорът му дървото Ранфърли. Проучванията обаче не са успели да потвърдят точната му възраст.
Освен това е класифициран като инвазивен вид и някои учени биха се радвали да го видят да изчезне. Но за ръководителя на радиовъглеродната лаборатория в GNS Science, д-р Джослин Търнбул, дървото може да бъде ценен инструмент за разбиране какво се случва с поглъщането на въглероден диоксид в Южния океан. „От CO2, който произвеждаме чрез изгарянето на изкопаеми горива и изхвърляме в атмосферата, само около половината остава там, а другата половина отива в сушата и океана. Оказва се, че Южният океан – един от тези въглеродни поглътители – е поел около 10% от всички емисии, които сме произвели през последните 150 години", каза Търнбул.
Екипите си задават два основни въпроса: ако въглеродните поглътители се „напълнят", това ще доведе ли до огромно ускоряване на глобалното затопляне? Или, ако научим как работят, може ли тези поглътители да бъдат подпомогнати да поемат още повече въглерод и да намалят глобалното затопляне?
Предишни проучвания, разглеждащи усвояването на въглерод от Южния океан, дадоха противоречиви резултати; текущата теория е, че усвояването се увеличава и Търнбул иска да разбере какво го движи.
Вземането на проби от атмосферата е най-добрият метод за измерване на концентрациите на CO2 и може да бъде допълнен с проби за радиовъглеродно датиране на дълбоки води.
Но има ограничения. „Не можете да събирате въздух, който е бил там преди 30 години, защото вече го няма. Така че ни хрумна идеята да използваме дървесните пръстени. Растенията извличат въглероден диоксид от въздуха чрез фотосинтеза и го използват, за да развият своите структури, а въглеродът от въздуха завършва в пръстените на дърветата", каза Търнбул.
Използвайки ръчна бормашина, Търнбул извади 5 мм сърцевина от дървото през 2016 г., като резултатите все още не са публикувани.
Но дървото] не изглежда самотно... всъщност изглежда доста доволно.