На фона на ситуацията в Украйна и тоталното объркано падение на Европа в този геополитически покер, Турция отбелязва увеличение със 112% през м.март на броя на чуждите туристи в Истанбул. Вече били над 1.2 млн души, а сред тях най-многобройни са групите на иранците /117 хил/, германците /92 хил/ и руснаците с 90 хил.
Война ли? Газовата тръба през Украйна действа и доставя газ не къде да е , а в Европа и самата Украйна. Страната си имала много жито и англосаксонците са се заели да натискат да бъде разрешен износа му през черноморските пристанища. А точно тези пристанища Москва никак не би искала да останат под егидата на Киев, т.е. на Запада. Интереси! Имперски и не от вчера! Засягат сигурност и са гаранция за устойчиви граници и спиране на западни мераци с поглед на Изток. Историческите доказателства са красноречиви и многобройни – от Наполеон, през Кримските войни, превратът през 2017г, че до Първата и Втората световна война.
А днес се стигна до София, която щяла да съдейства за износа на украинско жито. Казва го посланикът на Киев в София. Ако се изнесе, англосаксонците ще си намалят разходите за подкрепа на Украйна. Защото те растат с милиарди. Обещаваните и доставяни на Киев оръжия вече са модерни и западни.
В това време Анкара е заета с дела за реализация на свои вековни външни интереси На този етап за президента Ердоган се оказва, че ангажирането на Москва към „военната операция в Украйна” дава възможност за „стъпка за разделяне на Сирия”, както пишат някои медии в Турция. Първо бе обявено, че ще се предприемат действия за връщане на сирийските бежанци от Турция обратно по домовете им в Сирия. Но тъй като те са разрушени, ще се построят специални къщички за настанаване. И без това в т.н. „зона на сигурност” и след изтласкването на сирийските кюрди от райони в Северна Сирия, което е първостепенна задача за турската външна политика, в тези региони се ползват турските лири, пощите са турски, дацата учат в турски училища и местното управление е под егидата на турски представители. Проектът на Анкара предвижда „доброволно завръщане” на 1 млн сирийски бежанци, които били над 3.5 млн в Турция. Ще се работи с местните съвети в 13 райони, предимно в Хараблус, Тел Абиад и Азаз, но и чрез съдействието и участието на силите на свободната сирийска армия, подкрепяна от години от Анкара. И действаща против управлението на Асад в Дамаск.
Де-факто Турция контролира част от сирийската територия „под името безопасеи коридор”, както се изразяват турски наблюдатели. Лидерът на лявата партия Ватан, Пиринчек, в прав текст казва, че „това е грешка, която ще отнеме Турция от Азия и арабския свят”. Счита, че така Анкара ”ще се вкара в беда”, защото не са ясни становищата на Русия, Иран, Китай, „турските” републики в Азия и дори арабския свят. Дали Ердоган при неотдавнашното си посещениие в Риад, където казват,че той го е инициирал, т.е. едва ли не се е самопоканил, е дискутирал темата с престолонаследника Салман? Или акцентите са били само върху финансовата сфера, защото Турция се нуждае от свежи пари за функциониране на икономиката си и като противодействие на спадащия курс на турската лира. Стъпката е рискована, защото може да се тълкува и като проект, който ще противопостави отново Дамаск и съюзниците му срещу Анкара.Ако се изграждат селища не под суверенитета на сирийската държава, тогава те чии ще са?
Какво става с териториалната цялост на Сирия, която бе гарантирана от споразуменията между Русия, Турция и Иран в Астана? Наистина ли САЩ провокират тази проекти и то в момента на битките на украинска територия? Това ли е пътят за ликвидиране на сирийските кюрди и ПКК, които са ахилесова пета за Анкара и не дават сън на политиците в Турция ог десетилетия? Връщаните в Сирия бежанци дали ще се съгласят да се противопоставят на правителството в Дамаск? Ще си сътрудничат с радикални ислямистки организации, за да провокират нови сблъсъци с Асад? На тези въпроси трудно би се отговорило в момента. Ердоган се опитва да реши турски външнополитически проблеми на страната си, но геополитическите играчи са други. Неговите амбиции в това отношение не са нови.
Но стъпки за раздразнение на Москва, каквито са и износът на „Байрактари”, дронове, за Киев, едва ли ще носи дивиденти. Най-малкото потокът на руски туристи може и да спре. Вече бе прилагано като механизъм. Грижите на Русия не са само украински и относно западния фронт.Там няма нищо ново, както Ремарк го каза преди години. А Анкара определено няма да ес откаже от политиката си на балансиране –стъпка към Москва, стъпка към Вашингтон, но руски медии вече писаха, че тази игра е известна и се следи внимателно. Едва ли е перспективно в този момент да се предлага сътрудничество между Дамаск и Анкара, както предлагат някои в Турция, но то и за Украйна мирните преговори бяха заметени под килима. А ако Турция е решила да провокира Русия, защото се търсят други посредници за намиране на място за преговори и решение за изход от украинската дилема, трябва президентът Ердоган добре да е разчел крачките си. Обикновено успява, но светът на този етап е различен и промените стават за часове.
Накланянето на турските везни в полза на САЩ, включително за Сирия и плановете за „разпарчетосването й” едва ли е печеливша позиция, казват медии в Анкара, които не са правителствени. Обаче министърът на вътрешните работи, Сюлейман Сойгу, вече бе в Идлиб, Сирия, и проведе церемония по откриването и доставката на къщи, построени от турски НПО-та в координация със сирийската свободна армия.Ердоган on- line, поздрави и съобщава, че 500 хил сирийци вече са настанени в тези къщи в т.н. безопасни зони.
Странно е, че чрез турски медии се разпространяват слухове за готвени провокации, които имат шанс да прерастнат в едва ли не гражданска война с цел сваляне правителството в Анкара и пропадане на неговите проекти. Разчитало се на активност на гражданството в Югоизточна Турция т.е. районите на турските кюрди. Градовете Газиантеп, Килие, Хатай, Урфа, Мерсин и Адана били предвидени за пилотни средища на провокации и гражданско неподчинение. Известно е как се предизвикват провокации и в какви насоки могат да се изродят, но едва ли управлението в Анкара стои настрана от такива планове. Отправянето на обвинения, че това са планове на сили от САЩ, страни от Персийския залив, Иран, Дамаск и др не се подкрепят с конкретни факти. Само се споменава, че 60 млн дол били заделени за целта. Всъщност за такива влияния се знае ог години, както и за присъствието на тези сили не само в Турция.
Играта е сложна не само в Украйна. Вече открито се казва, че там воюват руски сили заедно с републиките Луганск и Донецк срещу англосаксонци. Съобщава го американската FOX NEWS. Просто Киев е канава, върху която се навързват и други краткосрочни и дългосрочни стратегии на регионални и геополитически сили. Не всички пряко срещу Русия, но и без ясни представи за последици и неочаквани ответни удари. Геополитическиаят покер явно ще продължи. Въпросът е колко дълго ще издържи светът на нагнетяването на напрежение до степен на избухване. И дали гражданите на Европа ще продължат да стаяват гнева си.
За турците може да се предположи, че те сами ще търсят изход от вътрешнополитическите си и икономически проблеми, но без да забравят за влиянието на външните сили в страната им. А дали Ердоган ще успее да реализира амбициозните си планове извън Турция, предстои да се наблюдава.На хоризонта са избори, търсят се дивиденти за привличане на избиратели.По-лесно е да става с външни постижения, отколкото с решаване на вътрешните проблеми като намалената покупателна способност на турските граждани. Явно светът е болен от проблеми, но няма лидери, които да намират точните и навременни решения.Дали Ердоган ще е изключение?
Зорница Илиева, Поглед.инфо
