Жуей Чънган ми направи силно впечатление. Той бе млад китайски телевизионен водещ, чието облекло беше толкова безупречно, колкото и английският му. Срещнахме се в Давос през 2014 г., на пресконференция с Шиндзо Абе. Жуей зададе труден въпрос на тогавашния японски министър-председател - като същевременно посочи, че когато е в Токио, той използва същата фитнес зала като Абе. Накратко, той беше с голямо самочувствие, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Бъбрихме след пресконференцията и Жуей ми каза, че трябва да го потърся следващия път, когато съм в Пекин. Така и нямах възможност. Жуей беше арестуван по обвинение в корупция през това лято и оттогава е в неизвестност. На следващата година в Давос попитах един от китайските му колеги какво е станало с него. Тя направи гримаса и хукна към другия край на стаята.

Историята на Жуей Чънган ми служи като напомняне за това колко бързо богатите и властните в Китай могат да изпаднат в немилост. Най-известният актуален пример е тенисистката Пън Шуай. Тя изчезна за няколко седмици, след като повдигна обвинение в сексуално посегателство срещу висш китайски функционер, преди да се появи в поредица от инсценирани снимки и видео изяви. Бъдещето ѝ остава неясно.

В Китай богатите, известните и имащите власт са уязвими откъм опозоряване, изчезване или по-лошо. Явлението беше подчертано от заглавието на статия в списание Forbes през 2011 г.: „Приятелите не позволяват на приятелите си да станат китайски милиардери“.

Позовавайки се на статистически данни от китайската преса, статията посочваше, че 72 от милиардерите в страната са починали от преждевременна смърт през предходните осем години. Оригиналната информация в China Daily, публикувана от комунистическата партия, предоставя подробности: „От 72-мата въпросни милиардери 15 са убити, 17 са се самоубили, 7 са починали от злополуки, 14 са екзекутирани в името на закона и 19 са починали от болести.”

Всеки, който си мисли, че нещата са станали по-малко опасни за богатите и властните в Китай през изминалото десетилетие, би било добре да прочете наскоро издадената книга на Дезмънд Шум „Червената рулетка”. Шум и съпругата му Уитни Дуан се издигат от бедността, за да станат строителни предприемачи милиардери. Те караха Rolls-Royce из улиците на Пекин и пътуваха по света с частни самолети. Двойката не се замисли да похарчи 100 000 долара за вино на едно хранене в Париж. Уитни процъфтяваше поради връзките си с китайския политически елит - докато не беше арестувана през 2017 г. и не изчезна.

Както „Червената рулетка” изяснява, този вид внезапно изпадане в немилост не е необичайно. Реконструкцията на летището в Пекин, извършвана от Шум и Дуан, се натъкна на проблем, когато един от техните ключови контакти, Ли Пейин, който беше генерален мениджър на аеропорта, изчезна без обяснение. По-късно той беше обвинен в корупция и екзекутиран.

Ключов политически контакт, култивиран от Дуан, беше Сун Джънцай, бързо издигащ се служител, смятан за потенциален наследник на президента Си Дзинпин. Сун беше изключен от комунистическата партия и осъден на доживотен затвор за корупция през 2018 г. Шум твърди, че Сун всъщност е бил жертва на „политическа поръчка“.Връзките на Дуан със Сун може от своя страна да са довели до нейния арест. А може и да е заради близостта ѝ със съпругата на бившия премиер Уън Дзябао, чието семейство бе станало невероятно богато. Въпреки че някога бе вторият по сила човек в Китай, Уън сега е ограничен до общуване с кодове. Мемоарите за майка му, които той публикува в скромен вестник тази година, бяха възприети като завоалирана критика към Си Дзинпин и бързо бяха изтрити от интернет. 

Някои вярват, че Пън Шуай може би също комуникира чрез знаци. На една от снимките, публикувани, за да докажат, че все още е жива, се вижда как тя стои до снимка на Мечо Пух. Си Дзинпин често е подигравателно оприличаван на мечока.

Международната слава не предлага защита от произволната власт. Джак Ма, основател на Alibaba и най-известният бизнесмен в Китай, се осмели да критикува китайските регулатори през октомври 2020 г. Оттогава той почти не се вижда публично. Мън Хунвей беше първият в историята китайски президент на Интерпол, но беше арестуван при посещение в родината си през 2018 г., обвинен в корупция и осъден на повече от 13 години затвор.

Съчувствието към милиардери или партийни функционери, свалени от системата, която някога ги е издигнала, не е безгранично. Но правомощията на китайската държава се използват още по-ожесточено срещу несъгласни адвокати, журналисти и учени. Както показва неотдавнашен доклад на Human Rights Watch, властите често преследват и семействата на дисидентите.

Естеството на китайската система означава, че избягването на политиката не е защита. Светът на бизнеса е сенчест и се основава на връзки, така че всеки работи в това, което Шум нарича „сива зона“, и следователно е уязвим на обвинения в корупция. Всички институции са под властта на комунистическата партия. Умен адвокат или усърден журналист няма да ви помогнат, ако ви арестуват. Обвиненията в съда завършват с осъдителни присъди в 99,9 на сто от случаите.

На върха на системата стои президентът Си Дзинпин, лидер, който почита не само Мао Дзедун, но и Ленин и Сталин. Шефът на тайната полиция на Сталин, Лаврентий Берия, веднъж разкри абсолютната уязвимост на всеки човек в полицейската държава, като каза: „Покажете ми човека и аз ще открия престъплението“.

Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова