Току-що Ердоган завърши посещенията си в Босна и Херцеговина, БиХ, и Черна гора като на практика показа как се упражнява „мека сила” там, където има стратегически интереси и външният министър на Гърция, Дендиас, е на посещение в Скопие. Докато Турция при неотдавнашно посещение в Анкара на министъра на отбраната на РСМ, Шекеринска, подписа споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което несъмнено обезкопои Атина, то с предвиденото в Преспанският договор сътрудничество в областта на отбраната Гърция си осигури да наблюдава въздушното пространство на РСМ със своите ВВС.

При посещението си в БиХ Ердоган не само се е помолил на гроба на своя стар приятел Алия Изетбегович, но е договорил достигане на 1 млрд евро търговски оборот, завършване на магистралата Сараево/Белград и е обещал мостът на р.Сава да бъде открит в края на 2022г. В Сараево Ердоган се е срещнал с т.н. „тройка”, която съгласно Дейтънското споразумение трябва да управлява БиХ в сътрудничество с върховния представител на международните сили. В случая това са Желко Комшич, представител на хърватите, Шефик Джеферович, представител на босняците/мюсюлманите/ и Милорад Додик, лидер на Р Сръбска в БиХ.

Турският президент не се е поколебал да посочи, че „казват ни, че с талибаните не трябва да се сяда на една маса за преговори, но как може да се намери решение без да се сяда на маса за преговори”, с което е обосновал търсенето на изход от напрегнатата ситуация в БиХ предвид напрежението възникнало с предложението за признаване на случилото се в Сребреница за престъпление. Предложението е на представителя на международните сили, Валентин Ицко, а отказът да се признае престъпление е на Додик, който е отстоявал тази позиция и при срещата с Ердоган. Додик е заявил „защо да вкарваме между нас трета страна? Има Ердоган, да поканим Ердоган, има Турция –да поканим Турция.С тях да свършим тази работа” и с проведените разговори заедно на тримата с Ердоган се оказва, че Турция се приема за гарант за мира и спокойствието в региона. Поне така звучат думи и на Комшич, и на Джеферович.

Остава въпрос за това каква ще е ролята в бъдеще на Турция в Б и\Х? Турски медии пишат, че „ако тези тримата се разберат и кажат, че ще дадат такава задача на Турция с думи, че никой не може да се бърка в нашите работи, само Турция ще посредничи между нас”, Анкара ще се заеме с таза задача. Някои все пак уточняват, че решението трябва да е общо на ръководителите на трите общности в БиХ, бошняци, хървати, сърби. Ако се разберат, Анкара щяла да направи своята оценка, без да чакат нареждане отнякъде. Стига да престанат да се обвиняват едни други, да започнат да гледат напред и да предприемат реални подходи. Един вид да поставят съдбата на БиХ в бъдеще в ръцете на Турция. Само не се знае в това време къде ще гледат геополитическите играчи на международната сцена. САЩ вече назначиха нов специален пратиник на Вашингтон за Западните Балкани, Габриел Ескобар. Той е голям познавач на балканските проблеми и бивш зам.посланик в Белград, работил преди това в Ирак. Замяната на Матю Палмър с Ескобар говори, че Вашингтон има намерение да има по-енергична, по-активна политика в региона.

Независимо от това, външният министър на Анкара, Чавушоолу, вече е в Белград, за да проведе разговори с президента Александър Вучич, премиера Ана Бърнабич и Дачич, председател на Скупщината /парламента/. Ще открива и Ген.консулство в Нови пазар. За турски инвестиции в Санджак, Сърбия, даже не трябва да се пита. Те са осигурени. Там по-голямата част от населението са мюсюлмани. Но Белград не пропуска чрез вътрешния си министър, Вулин, известен като горещ привърженик на т.н. „сръбски свят”, да заяви, че „РСръбска в БиХ е приоритет в политиката на Сърбия и е от ключово значение за оцеляването на сръбския народ”. В Белград считат, че това е воля на сърбите в целия регион и че РСръбска не е създадена по решение на великите сили, а следствие „упорството на сръбския народ”. И така се отстояват национални интереси, нали?

По-различно е в Черна гора при разговорите на Ердоган с президента Мило Джуканович, където турският президент със задоволство е отбелязал, че се е зарадвал на изявено желание за увеличаване на турските инвестиции в малката балкански страна. Която между другото Анкара подкрепи без условия за членство в НАТО. Трябва да се има предвид, че това е първо посещение на Ердоган в Черна гора, без значение че търговският оборот е само в размер на 250 млн евро. Но е важно подчертаването, че в Турция живеят около 150-200 хил черногорци и че Черна гора е „приятелска и съюзническа страна”. Не е пропусната и среща с председателя на ислямския съюз, която е в унисон с желанието за „да има силни връзки между нашите две страни”.

В това време Дендиас в Скопие ще прави оценка на изпълнението на Преспанския договор, достатъчно конкретен и със съответни срокове за изпълнение, ще настоява за пълното използване на новото име на страната на р.Вардар и ще се съсредоточи върху въпроси на двустранните отношения, включително сътрудничество и общи проекти в енергетиката и икономиката. Това ще се допълва и от отново изразена подкрепа за членство на РСМ в ЕС. Няма да е трудно, защото е известно, че Зоран Заев, премиер на РСМ, „насърчава добри отношения със страните-членки на НАТО и ЕС”. Което е залегнало и в предизборната кампания на неговата партия, СДСМ, за насрочените за октомври местни избори.

Лидери на съседни страни шетат из Балканите, действат за влияние чрез инвестиции и „мека сила”, а нашето знаме на Ген консулство в Битола го сваля някакъв гражданин на РСМ, поврежда пилона и създава нови недоразумения в двустранните ни отношения. И без това напрегнати. Случайно? Обещания за издирване и наказания? Сигурно, но не решава проблемите. Явно меката сила не ни е по силите. А ослушването за указания отвън, видно от изказвания на балкански лидери, не носи дивиденти. Нещо трябва да се промени и в приоритетите на външната ни политика, за да не се нагнетяват негативи сред народа ни и по тази линия.

Зорница Илиева