Вчерашният ден донесе множество събития, които така или иначе са свързани с руските планове по засилването на присъствието на европейските пазари за енергийни ресурси. Да започнем с условно лошото.

Върховният общински съд на Дюселдорф отклони жалбата на оператора на “Северен поток-2”, свързана с прилагането на ограниченията в рамките на Третия енергиен пакет. Напомняме, че съгласно изискванията на ЕС, една компания не може едновременно да бъде и доставчик на газ, и оператор на тръбата. Брюксел иска в подобни случаи половината от транспортните мощности да се отделят за доставки на странични играчи. В Европа са уверени, че такава схема не позволява да се монополизира пазара, да се спекулира с цените и няма да даде в ръцете на стратегическия доставчик (чети Русия) лостове за въздействие върху политиката на Стария свят.

Тази новина, без съмнение, с голямо въодушевление се приема от Украйна, която уплашено очаква прекъсването на транзита на руски газ през територията си, а също в страните от Прибалтика и Полша, които са положили всички усилия да провалят проекта “Северен поток-2”.

Вчера се разбра, че “Газпром” е започнал да пълни със синьо гориво своите подземни хранилища в Европа. Това събитие беше предшествано от доста напреднали седмици, когато руският газов гигант не пълнеше нищо, а само прибира наличните запаси в рамките на изпълнението на дългосрочните договори със своите европейски клиенти. Именно с това, а също така аварията в завода в Нова Уренга беше свързано от мнозина с рекордния ръст на цените на природния газ на европейските борси.

Като начало нека поясним защо първата новина я нарекохме условно лоша. Решението на германския съд, разбира се, не зарадва никак инвеститорите. Но тук трябва да се разбере, че решението е само на първа инстанция, тоест адвокатите, представляващи интересите на френското “Енджи”, австрийския ОМВ, британско-холандския “Шел”, а също така германските “Унипер” и “Винтершал”, имат много работа в апелативните, а при нужда и в касационните съдилища. Сражението по юридическите вратички тепърва започва.

Лятото на 2021 година се запомни не само с високите температури. Паралелно рекорди поставяха и цените на енергийните ресурси. Достатъчно е да кажем, че стойността на хиляда кубични метра газ в периода надминаха 500 долара, което е абсурд от гледна точка на пазарната икономика, защото цените на енергийните ресурси винаги - подчертаваме - ВИНАГИ - са по-високи по време на отоплителния сезон. Скокът е свързан с някакви спекулации на “Газпром”, каквито, разбира се, не е имало. Потвърждение на това е пълното отсъствие на претенции от страна на купувачите. Като една от причините се разглеждаше недостатъчната запълненост на подземните газохранилища в Европа и вече споменатата авария в един от заводите в Нова Уренга.

Необяснимият парадокс за Европа се заключва в това, че сега, когато започна запълването на газа в подземните хранилища, а работата на газопреработвателните предприятие е напълно възстановена, цените на газа не мислят да падат. По данни от 25 август за 1000 кубични метра газ на пазарите искат вече по 560 долара.

Не трябва да не се отбележи, че колективна Европа се оплете в мрежите на своята законодателна казуистика и започна - да ни простят това сравнение - да си гризе сама опашката.

Гореспоменатият Трети енергиен пакет, който регламентира транзитните доставки не само на природния газ, но също така електричеството вътре в Европа, беше приет не просто така. Нашите западни съседи провеждат отдавна планомерна политика на отказ от дългосрочни договори. Както твърди съвременната икономическа доктрина, подобни споразумения са твърде инерционни и не отговарят на изискванията на свободния пазар. Смята се, че краткосрочните (спотови) договори отчитат колебанията на стойността и не позволяват на доставчика да се обогатява прекомерно”.

Още сега заедно с нашите западни партньори наблюдаваме едновременно две явления. На първо място цените на енергийните носители може да се колебаят не само надолу, но и нагоре, при това силно и доста постоянно. На второ място това се случва именно заради отказа на страните купувачи от гарантирани дългосрочни договори и излизане на пазарите не на специалисти по енергетика, а на борсови мошеници, които много слабо разбират въпросите около добива, преработката и транспортирането на въглеводороди.

За да не бъда голословен, ще дам нагледен пример. На 5 август на завода в Нова Уренга за подготовка на кондензат принадлежащ на “Газпром-преработка”, избухна пожар. Чуждестранните медии веднага се взривиха със съобщения за възможното снижаване на дебита по газопровода “Ямал-Европа”, заради което цената на газа в Европа скочи средно с по 10-20 долара. Комичността на ситуацията се заключва в това, че споменатият завод няма никакво отношение към износа на руски газ. Той се занимава с втечняването на въглеводородни газове и широка фракция леки въглеводороди. По-просто казано, предприятието произвежда гориво за автомобили, което след това отива на руския вътрешен пазар. При дългосрочните договори подобни събития имат нулево значение, но при спотовата търговия спекулантите веднага надуват цените, без да вникват особено какво и къде се е счупило.

Това правило напълно може да се приложи към ситуацията с подземните хранилища. “Газпром” физически не може да манипулира в случая, защото има едни или други дялове собственост в ключовите газови хранилища и от тяхната запълненост зависи изпълнението на договорите. На руската компания частично принадлежат подземните хранилища “Реден”, “Йемгум” и “Катарина” в Германия, “Хайдах” в Австрия и “Бергемер” в Холандия. Равнището на тяхното запълване през август наистина спаднаха до историческия минимум от 12,7%, което е пет пъти по-малко от показателите на миналата година. Но “Газпром” междувременно се занимава с основната си задача - да осигури вътрешните интереси, паралелно точейки договорените обеми тръбопроводен газ. А това, че стойността на горивото за износ вместо заложените в бюджета 170 долара надхвърли 500 - на ви свободен пазар. В случая ,без съмнение много приятен за руския гигант, но все пак правилата на пазара са нож с две остриета. Нищо лично, просто бизнес по правилата.

Днешният ни разговор нямаше да е пълен без да спомена третата новина.

Директорът на австрийската енергийна корпорация ОМВ и президента на руско-германската външнотърговска палата Райнер Зеле публикува статия, в която заяви, че Европа критично се нуждае от руски газ, затова и икономическият съюз и Русия е неизбежен. Според автора икономическият ръст на Европа е крехък и без надеждни доставки на руски енергийни ресурси не може да се гарантира.

Господин Зеле говори не само от името на повече от хиляда компании, влизащи във външнотърговската палата, но на първо място като ръководител на един от най-големите газови оператори в Европа.

В момента ограниченията на Третия енергиен пакет се разпространяват на СП-2. Ако се отвори картата на надземната част от газовата инфраструктура в Европа, се разкрива забавен факт. Абсолютно всички магистрални газопроводи, по които се доставя руски газ, по решение на страните през които минават, са изведени изпод действието на енергийния пакет. С ловко движение на законодателното перо, например чешките, чешките и австрийските участъци не са продължение на “Турски” и “Северен поток”, а вътрешни газови системи.

Единственият газопровод, по който днес се използват ограничителни мерки е ОПАЛ, неговата транзитна мощност е ограничена наполовина. Но този енергиен пакет в случай на спешна необходимост и при отсъствие на алтернативни доставчици разрешава да се развърти напълно вентила “Газпром” не натиска по този въпрос, просто наблюдавайки рекордния ръст на цените и как “Северен поток-1” работи с натоварване над 100%.

Фактически сега в Европа се разгаря битка между политиците и големия бизнес. Първите играят свои игри, вторият е задължен да осигурява икономически ръст, енергийна сигурност и освен това да получава печалба. Стойността на природния газ, празните хранилища и статията на Зеле точно намекват, че търпението на енергийните компании изтича и по-нататък Европа я очаква ръст на цените и силно недоволство от електората.

Сергей Савчук, Превод: В. Сергеев