На 10 август 70 г. след Христа, се случва особено важно събитие за двете световни религии - християнството и юдаизма. В този ден римските легиони на император Тит нахлуват в Ерусалим, който се защитава от въстаналите срещу римската власт евреи-зилоти. Римляните подлагат жителите на неописуеми по жестокост репресии, избиват стотици хиляди хора. Самият град е изпепелен до основи, а Вторият храм, построен от Зоровавел след завръщането на юдеите от Вавилонски плен, се разрушава до основи. Падането на града се предшества от страшен глад, също отнесъл хиляди животи и съпроводен от чудовищни събития, включително канибализъм, което красноречиво се описва от еврейския историк Йосиф Флавий.

За юдеите това събитие се смята за една от най-страшните катастрофи в свещената история.

От този момент започва последното, четвърто разселване на евреите, което в юдейската религия се разглежда не като историческа случайност, а като наказание на греховете на целия израелски народ. Това разселване - галут, според юдаизма, трябва да завърши едва при идването на Машиях, спасителя. И тогава само евреите ще може да се върнат в Обетованата Земя. Това, което започва на 10 август 70 г., приключва в самия край на историята. Именно тогава, вярват евреите, месията ще бъде коронован като цар на юдеите, ще излезе от Златните врата и ще бъде построен Третият храм.

Но докато месията не се появи, всички врати на света, освен Вратата на сълзите, остават затворени. Затова останалата от Втория храм Западна стена се нарича днес Стена на плача. Единственият останал вход света на духа за юдеите - са плачът и стенанията. Заради случилото се на 10 август 70 г.

За християните това събитие има напълно различен смисъл. Съдбите на юдаизма и християнството към 70 г. след Христа вече се разминават невъобразимо. И в християнските източници падането на Ерусалим не е централно събитие. Но в това време то нагледно потвърждава пророчеството на Исус Христос още приживе, че тези, които не са приели истинския Месия и очакващите някой друг юдеи скоро ще загубят Ерусалим, а Храмът ще бъде разрушен.

За християните Христос е вече дошъл и трябва да се живее с това събитие и с Новия завет, а не да се настоява на положенията на Вехтия. Падането на стария Ерусалим изглежда като потвърждение, че Вехтият завет и светините му отдавна са отишли в миналото. Избраните сред юдеите се обръщат към християнството и стават ядро на новия световен народ, в който повече няма нито юдеи, нито елини. А тези, които упорстват в неприемането на Христос и устройват гонения срещу учениците му, получават заслуженото

По-късно, през IV век отклонилият се към езичеството и ненавиждащ християните римски император Юлиан решава да възстанови Храма в Ерусалим, за да отмени извършеното от неговите предшественици - римските императори, но този проект се проваля. Строителната площадка на Третия храм изгаря, а самият Юлиян е скоро убит.

За християните това е поредното нагледно потвърждение на необратимостта на това, което се случва на 10 август 70 г. Напразно, смятат християните, трябва да се чака Този, който вече е дошъл. И новият Трети храм до края на света ще бъде християнската църква.

Падането на Ерусалим от ръцете на Тит Веспасиан отново става център на вниманието през ХХ век, когато след чудовищните преследвания на евреите от нацисткия режим на Хитлер след Втората световна война се създава държавата Израел. Ционизмът, възникнал още миналия век, настоява, че след като месията отлага своето идване, евреите сами трябва да поемат съдбата си в свои ръце - да се върнат в Палестина, откъдето през 70-та година започна четвъртото разселване, без да дочакват Машиях. Ционизмът решава да изпреварва, а вместо обещаното от религията чудо решава да се опира на земни методи - политически лобизъм, икономически машинации, широка пропаганда. Не случайно сред основните привърженици на ционистката идея са бароните Ротшилд, отдавна интегрирани в прагматичната и светска капиталистическа система.

През ХХ век Израел се строи вече по напълно реалистични правила и използване на мащабна пиар кампания. Така през 1950 година Израел е провъзгласен със съвременни методи - етнически чистки, военни операции, завземане на земя, провъзгласен за столица на Ерусалим, половината от който тогава тогава е все още под властта на арабите-палестинци, а по време на Шестдневната война установява контрол над целия град. Светската и силовата страна на окупацията на Палестина е завършена, световната общност е пропито със съчувствие към съдбата на евреите при Хитлер, което им осигурява световната подкрепа и до изпълняването на делото остава малко - да се възстанови Третият храм и да се посрещне месията.

Крайните религиозни течения в юдаизма - такива като Верните на храма, вече се готвят за това, копаят под Храмовия хълм подземни съоръжения, гонят арабите-мюсюлмани от тяхната светиня - джамията “Ал Акса”. Но месията, както и преди, се бави. Едно от теченията на юдаизма - Натура Карта смята, че този път идването на месията се забавя от самите евреи-ционисти, които дръзко и амбициозно решават да осъществят сами това, което е по силите само на избрано същество.

В очите на християните падането на Ерусалим е необратимо явление. Затова всичко, свързано със съвременен Израел и подготовката за издигането на Третия храм, паралелно с продължаващите репресии срещу арабите в Палестина, независимо дали християни или мюсюлмани, изглежда като белег за приближаващото пристигане на Антихриста.

Александър Дугин, Превод: В. Сергеев