На коя руска медия да вярваме? Въпросът се задава от поне десет години, а чак сега получава най-официален отговор. Дава го самият Кремъл, който създаде списъци на медиите, определяни като чуждестранни агенти. В него попадат онези издания, които най-често публикуват разследвания за голямата корупция.
Това е най-бързият преразказ на всичко, което в момента се случва на руските медии – разследваш нещо, публикуваш го, властите те обявяват за шпионин, рекламодателите си тръгват, ти фалираш. Но пък публиката със закъснение получава дългоочаквания отговор: а, ето тези хора е трябвало да четем.
Само че като всеки бърз преразказ, този също е измамен, защото е непълен.
Как се решава, че някой е агент
Руските власти започнаха да правят списъци на журналисти – чуждестранни агенти през декември 2020 г. Тогава обявиха първите петима. Трима от тях бяха от Радио Свободна Европа, един беше правозащитник, а последният – артист. От тогава датира и въпросът: как избраха точно пък тези хора? Изглеждаше, че в подбора няма никаква логика.
В следващите месеци списъкът се разрасна до 25 души и като че ли стана малко по-ясно – повечето от хората се оказаха от разследващи медии, които се интересуват от корупцията във властта – „Открити медии“, „Проект“, „Важни истории“. Част от журналистите са от Международния консорциум за разследваща журналистика, който през 2017 г. получи наградата Пулицър.
Нарасна и друг списък – този, който е за самите медии, смятани за чуждестранни агенти в качеството им на юридически лица. Освен Радио Свободна Европа и „Гласът на Америка“, там вече са телевизия Дождь ("Дъжд"), чешката агенция Medium-Orient, сайтовете Meduza, VTimes, The Insider. А точно това са местата, в които може да се прочете за Новичок, за „двореца на Путин“, за индустрията на платените тролове, за забогатяването с държавни пари.
Журналистическа награда ли? Значи си агент
Нещата се изясниха много повече на 23 август, когато Министерството на правосъдието в Москва посочи критериите за определяне на журналистите като чуждестранни агенти. Оказа се, че те покриват практически всички форми на контакт на един журналист с чужди граждани и организации.
Ето примери, посочени от говорителя на руското Министерство на правосъдието Роман Циганов: един журналист може да бъде регистриран като чуждестранен агент, ако участва в медийни турове, финансирани от чужбина; ако отиде на международна конференция с билет, купен от чужда организация; ако получи международна журналистическа награда; ако получи пари от роднини или приятели, живеещи в чужбина.
Циганов каза това по време на конференция, организирана от кремълския Съвет за правата на човека. Той е говорител точно на това министерство, което изготвя списъците с чуждестранни агенти.
Законът като „спяща клетка“
Възникнал през 2012 г., законът за чуждестранните агенти в Русия сякаш е бил замислен като "спяща клетка" - в началото почти не е използван, а после постепенно разширява обхвата си и едновременно с това започва да се прилага все по-активно.
Първоначално текстът засяга само неправителствените организации, които са финансирани от чужбина. Влиза в употреба практически след втората година.
После кръгът от възможни агенти се разширява с медиите, които са добавени в закона през 2017 г.
През 2020 г. Министерството на правосъдието получава правото да обявява за чуждестранни агенти включително и журналисти като физически лица.
Това последно разширяване на обхвата на закона породи въпроса какво се има предвид под „финансиране от чужбина“, когато става дума за отделни хора, а не за цели организации.
Отговорът на говорителя на министерството на правосъдието означава, че руските власти могат да обявят за шпионин който и да било журналист с контакти в чужбина. Няма нужда да е правил сложно разследване, нито да е известен.
