Един асиметричен конфликт доведе до последствия с тектонични промени в съвременните международни отношения, които не бяха забелязани веднага от наблюдатели и коментатори, втурнали се да търсят вината за хаотичното на пръв поглед изтегляне на американските въоръжени сили от Афганистан. А всъщност ставаме свидетели на приключването на един етап, започнал след атентатите в САЩ на 09.11. под предлог борба срещу международния тероризъм, за осъществяване на американска хегемония в Централна Азия с обкръжаването на Иран и Русия и осъществуване контрол на Пакистан и Индия и ориентиране към нов подход, започнал с провал.
Администрацията на Байдън избра първоначално 11 септември за крайна дата за изтегляне на войските,но така възникна въпросът, дали това е и символ на нов етап в плановете на САЩ. Спекулативно е да се предполага, че може би предстои друго голямо събитие като 11 септември или още по-голямо и дали внезапното изтегляне от Афганистан е подготовка за това събитие. Защото нито война в Украйна и Черно море, нито такава в Южнокитайско море са изгодни за САЩ в сегашното им икономическо и вътрешнополитическо състояние. В действиетлност обаче се сменя разточителния, неефективен и безрезултатен подход за решаване на конфликти с по– прагматичен такъв.
Афганистан продължава да бъде важно стратегическо място за САЩ. Те влязоха в тази страна не за това, за което четяхме 20 години по вестниците. Бившият съветник по сигурността и бивш посланик в ООН Джон Болтън го каза кратко и ясно: «В Афганистан никога не ставаше дума само за Афганистан. Нашето присъствие там винаги е служило на това, да добиваме информация от две проблемни страни с ядрени програми– Пакистан и Иран. Това, че талибаните амат интерес към ядреното оръжие, го знаем от 2001 г. Какво се случва при преврат в Пакистан? При загуба на контрол фундаменталистите биха се сдобили с ядрена бомба.» Последното обаче го дискредитира като човек, който търси аргументи за нов военен ангажимент. По–късно, на 25.08.2021 г. генералния снекретар на НАТО Йенс Столтенберг в свое изявление всъщност потвърди казаното от Джон Болтън в частта му за Афганистан, но измести акцента към действията на НАТО: «Не става въпрос за защитата на Афганистан. Целта бе да здащитим САЩ от терористични атаки и това направихме по силата на член 5–ти след 11.09.2001 г.» Да, наистина, никога не е ставало дума за Афганистан.
Трудно е да се приеме, че САЩ биха се отказали от своите стратегии за обкръжаването на Русия, геостратегическите позиции, граничещи с Китай, Пакистан и Иран, които гарантират американската хегемония. Затова като причина можем да търсим обяснение на действията на президента Байдън единствено в смяна на страгията.
Новият подход, обясняващ и споразумението с движението „Талибан” от февруари 2020 г., предвиждащо изтеглянето на САЩ, еизраз на преоценка и замяна на по–скъпите и рискови инструменти с нови такива, изискващи по–малко средства и повече хибридни операции. Затова започна трескавото търсене на военни бази в съседни страни, разполагането на част от специалните сили и наемници на частни армии за управление на екстремистки групи в отдалечени райони на страната извън обсега на талибаните, за да изнасят терор на територията на съседните държави като постсъветските републики, Китай, Пакистан и Иран. Формалното отсъствие на САЩ от страната ще им дава основание да отричат да имат нещо общо с терористичната активност в посока на тези държави. В информационно–пропагандно отношение те дори ще се аргументират, че преди изтеглянето на въоръжените им сили това не е ставало. Същевременно защитата на тези страни от пълзящата терористична заплаха по принцип ще е по–трудна за тях.
На фона на тези значително по–големи стратегически интереси, включващи и стратегията за ерозиране сигурността в съседни на Русия и Китай държави, още по– значим става въпросът, има ли провал на разузнаванията на САЩ и НАТО. От изнесените досега данни става ясно, че коренът на проблемите е в споразумението от Доха за уреждане на конфликта в Афганистан от февруари 2020 г., до което обаче се стигна без участието на афганистанското правителство. Майк Помпео, бившият шеф на ЦРУ, а след това държавен секретар на САЩ при президента Доналд Тръмп, който контролира началото на изтеглянето от Афганистан, посочи, че Белият дом почти ежедневно получава от ЦРУ подробен анализ на случващото се в Афганистан, в който се посочват и рисковете за САЩ. Опитите му днес да хвърли вината върху президента Байдън са неоснователни.
През целия двадесет годишен период ЦРУ активно е набирало агентура във висшите етажи на властта. След това тази дейност започва да се насочва към въоръжените сили в Афганистан. За да достигне днес до положение, че ЦРУ има своя агентура както в досегашното правителсдтво, така и на най–високо ниво на движението «Талибан», завзело отново властта. Последният началник на отбраната Абдул Хан, етнически пущун, преминал обучение в САЩ е една от най–спорните фигури, за която в НАТО са знаели, че е начело на сложна, силно раздробена военна мафия, свързанта с всякакъв вид корупци и разхищения, но уволнението му можело да доведе до големи разногласия и дори до разпускане на самата афганистанска армия. Лидерът на талибаните Абдул Гани Барадар бе освободен през октомври 2018 г. по настояване на ЦРУ, което впрочем през 2010 г. участва в неговото залавяне. Вицепрезидентът Амрула Салех, бивш преводач на президента е бил главаната връзка на фракцията на Северния Алианс с ЦРУ. Оглавявал е афганистанското разузнаване. Бил е национален директор по сигурността и не е крил никога яростната си неприязън към всякакво помирение с талибаните. Върху президента Ашраф Гани месеци наред оказваха натиск официални лица от САЩ и Пакистан за отстраняване на съветника по националната сигурност Хамдула Мохиб. Причината отново е в преговорите, при които между Мохиб и Държавния департамент на САЩ избуха напрежение.
Дали обаче сложните игри на ЦРУ ще се окажат успешни, след като разпадът на афганистанската армия и неудачния план за изтегляне например първо на частните армии, ускори настъплението на талибаните, дори тайната среща на най–високо равнище между шефа на ЦРУ Уилям Бърнс с лидера на талибаните Абдул Гани Барадар в Кабул, не доведе до желаното от Вашингтон удължаване на срока за евакуиране на своите и съюзничиснките сили след 31.08.20221 г.?
Талибаните вече се опитват да изпреварят съсредоточаването на остатъците от афганистанската армия, предвождани отбившият вицепрезидент Амрула Салех и харизматичния млад лидер Ахмад Масуд, в долината на Панджшир,преди същите да получат някаква подкрепа. Не се изключва обаче, разпалването на гражданска война.
Известни шансове за успех в преговори на външни сили с движението «Талибан» се крият в нуждите на новото талибанско управление от две неща: международно признаване и получаване на помощи. В лагера на западните съюзници обаче, има недоверие към САЩ след техните едностранни инициативи. Канцлерът на Германия не случайно подчерта: «Не може и не трябва да има некоординирани договаряния.» Именно отражението върху европейсксите страни членки на НАТО на начина на изтеглянето на въоръжените сили на САЩ от Афганистан дадоха основание на генералния секретар на НАТО Столтенбрг да заяви: „Каквото и да се случи в Афганистан, Европа и САЩ трябва да останат заедно. И това е ясно послание, с което всички съюзници са се съгласили на последните срещи.»
Но какво би могла да направи международната общност?
Широко разпространено е мнението, че моментът за мироопазваща операция на ООН в Афганистан отдавна е пропуснат и това е така. Но и втори удобен момент бе пропилян: да се спре обсадата на талибаните в градските райони и да се доведат двете страни на масата на мира, след решение на Съвета на сигурност на ООН и полагане основите на мироопазващи сили. Постепенно угасва и третия лъч на възможности, свързани с преговори за съставянето на временно правителство. Но талибаните бяха по–бързи в действията си, съставяйки Съвет за координация от 12 души и привличайки бившия президент Хамид Карзай и шефа на Висшия съвет за национално помирение Гулбудин Хекматиар към първоначални разговори. Тези действия, насочени към създаване на временно правителство и формиралата се съпротива срещу талибаните в северните провинции, дават потенциална възможност на ООН все пак да прояви активност и предостави гаранции за сигурност. Предстоящата хуманитарна криза ще изисква действия на различни организации, чиято сигурност би трябвало да бъде гарантирана, а това може да проведе една мисия на ООН.
ЕС и НАТО, които до този момент вместо да анализират своита грешки, хвърлят изцяло вината върху афганистанското управление и афганистанската армия, би трябвало да осъзнаят, че имат нужда от нов тласък на геополитическо сътрудничество с всички страни около Афганистан и преди всичко с Русия. Но тъй като е немислимо да очакваме това от НАТО, остава ЕС да действа в съответствие с високите си амбиции да бъде фактор в световната политика. Предпоставка за това е формиращото се вече разбиране, че САЩ в бъдеще ще обръщат все по–малко внимание на сигурноста на Европа.
А фактът, че Афганистан за броени дни се превърна във фактор във вътрешната политика на много европейски държави след вълни от критики към държавните лидери и въпроси за «неадекватността» на досегашната им политика е показател за предстоящи промени в баланса на политическите сили, резултати от предстоящи национални избори и формирането на бъдещи политики.
На всичко отгоре само въпрос на време е да се завърне в Европа и теристичната заплаха. Лидерите на «Ал Кайда», чието присъствие в Афганистан е доказано, посрещнаха с нескрито въодушевление победата на «Талибан». Впрочем, «Ал Кайда” често действа под шапката на талибаните от провинциите Кандахар, Хелманд и Нимруз. За разлика от „Ал Кайда”, „Ислямска държава” бе по сдържава в емоционалните си реакции на превземането на столицата Кабул, но със самоубийственият атентат на летището на 27 август напомни за себе си. Въпреки че САЩ в преговорите си с движението „Талибан” поставиха условието да сдържат терористите и да не позволят страната отново да стане техен плацдарм, на 26 август стана известно, че мрежата на талибанските милиции „Хакани” ще има важно място в новото правителство на Афганистан. А именно мрежата „Хакани” е центърът за връзки и сътрудничество с регионални чуждестранни терорстични групи и основно с „Ал Кайда”. Тя е най–боеспособната талибанска структура, ръководена от първия заместник лидер на талибаните и притежаваща специалисти по конструиране на самоделни взривни устройства и ракети. Основателят й Джалалудин Хакани е бил известен като най–ценната връзка с ЦРУ на САЩ и Пакистан, снабдяващ муджахидините с оръжия. След смъртта му през 2018 г. го наследява синът му Сирадшид Хакани, а брат му Анас Хакани, освободен през 2019 г. водеше преките разговори със САЩ, а сега и с бившия президент Хамид Карзай.
Заловените на 24 август от френските органи за сигурност 5–ма афганистанци сред групата евакуирани, които се оказали талибани, създали си легенда на помагачи за да се внедрят и заминат за Франция, поражда въпроса, дали считаното досега движение „Талибани” само за регионална организация, няма да се превърне в международна такава по примера на „Ал Кайда” и „Ислямска държава”?
