Не, западният съюз не е напът да се разпадне. И Америка няма да се потопи в някакъв изолационистки блян. Афганистан е твърде периферен, за да предизвика такава драматична промяна. Но хаотичният характер на изтеглянето на Америка и пренебрежението, усетено от повечето нейни съюзници, внезапно сложиха край на международния меден месец на президента Джо Байдън. Изтеглянето също така обърка света - и голяма част от Вашингтон, пише Едуърд Люс за Financial Times.
Какво има предвид Байдън под „Америка се върна“? Коя Америка визира? Отговорът не е очевиден. Изтеглянето на Байдън от Афганистан изпълни едно обещание - да сложи край на „вечните войни“, но наруши друго - да възстанови първенството на американските съюзи. Второто обещание беше това, което рязко отличи Байдън от Доналд Тръмп.
Предполага се, че Байдън цени съюзниците. Огорчението на европейците е, че Байдън би могъл да изпълни и двете обещания, ако беше консултирал с тях изтеглянето от Афганистан. Той избра да не го прави. Фактът, че НАТО беше там по волята на Америка посипа сол в раната. Атаките от 11 септември бяха единственият път, когато НАТО се позова на своя член 5 за взаимна защита - след нападение срещу Америка, а не срещу Европа.
Европа е свикнала на грубо отношение, понякога заслужено, понякога не. През 1956 г. Дуайт Айзенхауер правилно оказва икономически натиск върху Великобритания и Франция, за да сложи край на тяхното приключение в Суецкия канал. През 2003 г. Джордж Буш-младши отхвърли възраженията на Франция и Германия срещу плановете му за нахлуване в Ирак. Линдън Джонсън може би е обърнал повече внимание на Харолд Уилсън, който предпази Великобритания от войната във Виетнам, единственият път, когато Великобритания не e застанала рамо до рамо с Америка в сериозна война.
Независимо дали са прави или не, европейците са достатъчно отдадени на американския съюз, за да преживеят третирането си като проблемна страна. Трансатлантическият свят в крайна сметка се държи заедно от взаимни интереси.
Но Западът не може да продължи безкрайно без стратегия. Решението на това се крие най-вече в Америка. Осем месеца след встъпването си като президент Байдън все още не е очертал ясна външна политика. Той агитираше в кампанията си с лозунги като „възстановяване на съюзите“, „насърчаване на демокрацията“, провеждане на „външна политика за средната класа“ и съсредоточаване върху китайската мощ в Индо-Тихоокеанския регион. Всички това, особено прекратяването на „вечните войни“, звучеше добре за повечето западни уши. Да управляваш обаче означава да избираш, а Байдън все още не го прави.
Противоречивите стремежи на Байдън достигнаха своя връх по отношение на Китай. Подобно на Афганистан, е трудно да отличим Байдън от Тръмп относно Китай. Байдън запази митата върху китайски стоки. По въпроса с 5G той иска глобалните партньори да избират между Huawei и все още неуточнена алтернатива. А основанието на Байдън за изтеглянето от Афганистан е да насочи американските ресурси към Индо-Тихоокеанския регион.
Това ще бъде новина за Индия, която се смята, че ще бъде най-големият съюзник на Америка срещу Китай. Пакистан, вечният противник на Индия, току-що стана по-силен с превземането от талибаните на Афганистан, който сега е клиентска държава на Исламабад. Китай също извлече полза, не само защото Пакистан е негов близък съюзник. Инициативата на Си Дзинпин „Пояс и път” стартира през 2013 г. в Казахстан – най-голямата държава в Централна Азия. Най-голямото липсващо парче на Си Дзинпин в региона беше Афганистан. Има знаци, че талибаните ще одобрят китайската инфраструктура и инвестициите за добив на минерали в замяна на отказ от даване на убежище на уйгурските сепаратисти, борещи се с китайските репресии в провинция Синдзян.
Байдън направи голяма крачка, за да сложи край на „вечните войни“ на Америка. Но съдейки по тези предвидими последици, как излизането от Афганистан ще помогне за другите цели на Байдън, като сдържането на Китай и насърчаването на демокрацията? Отговорът е мрачен. През следващите седмици Байдън ще бъде подложен на натиск да оправдае афганистанския си ход, като предприеме по-решителни действия срещу Китай. Инстинктът му ще бъде да се съпротивлява.
Истинският приоритет на Байдън е да прокара вътрешните си фискални законопроекти, за да подхрани икономиката на средната класа в САЩ преди междинните избори догодина. Ако премахнете думата „външна“, може би ще получите това, което Байдън наистина има предвид под „външна политика” за средната класа.
Гледани от всяка точка на САЩ, разликите между Байдън и Тръмп са ярки. Но колкото повече се отдалечавате от бреговете на Америка, толкова повече те избледняват. Което ни връща към „Америка се върна“. Демократическата партия се завърна, макар че не е ясно за колко време. Повечето приятели на Америка силно предпочитат демократите пред Тръмпизма. Но те все още не знаят какво означава това за ролята на Америка в света. Подозрението, вероятно основателно, е, че Америка също не знае.
Петър Нейков, редактор Десислава Попова
