Във времена на несигурност и стрес щатският долар е най-сигурната валута в света. Но непрекъснатият му възход през това тримесечие може би вече не е оправдан от икономическия фундамент. Сега доларът е надценен, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Горещите летни дни често са неликвидни, тъй като обемите на търговия намаляват, когато хората отиват на почивка; сезонът е подвластен и на пристъпи на паника, когато отпускарското спокойствие е разбито от неизбежното изненадващо новинарско събитие. Менюто от тревоги този август включва разпространението на делта варианта в световен мащаб и приливът на страх, че възстановяването от пандемията, което изглеждаше напът, всъщност се превръща в дълго плато. Тази вредна комбинация подлага твърда основа под вече скъпия долар.
Междувременно комисията за отворените пазари на Федералния резерв (FOMC) дава занци, че програмата й за закупуване на облигации на стойност 120 милиарда долара месечно може да бъде съкратена през следващите няколко месеца. Вечното притеснение сред инвеститорите по целия свят е, че стимулите могат да бъдат оттеглени преди икономиката на САЩ (от която всички по някакъв начин са зависими) да е станала изцяло самоподдържаща се. Не е изненада, че те смятат, че е най-добре да се насочат към безопасния щатски долар, където могат да се скрият от евентуалната буря.
Има ограничение обаче доколко тези негативни фактори могат да допринесат за силата на долара, когато икономическите условия в САЩ и другаде го подкопават. Кит Джукс, валутен стратег в Societe Generale SA, посочва, че инфлацията е главно американски въпрос. Индексът на потребителските цени в САЩ (CPI, с изключение на храните и горивата) се е увеличил повече от три пъти тази година до 4,3% на годишна база. В други развити икономики той е доста далеч от това ниво. Основният CPI на Обединеното кралство е 1,8%; еквивалентната мярка за еврозоната е 0,7%; а за Япония е -0,6%. Отвързаната инфлация не може да бъде добра за валута, дори толкова мощна колкото долара.
Барометърът на глобалния растеж се измерва чрез цените на индустриалните суровини - петрол, мед и желязна руда, наред с други. Всички, особено третата, се понижиха. Това е несъвместимо с обичайния модел на силен долар, който се изразява в по-високи цени на суровините. Всичко е малко нелогично.
В последните протоколи от заседанията на FOMC имаше повече споменавания от обичайното на пандемичните рискове. Ако делта вариантът доведе до широко разпространени локдауни, перспективата за значимо намаляване на стимулите от Фед може бързо да отшуми. При ниските лихвени проценти ще има по-малко причини да се държат твърди долари, ако диференциала с други валути не се увеличи.
Всъщност загрижеността за Covid-19 доведе до късна промяна в годишния симпозиум на водещите централни банкери в Джаксън Хоул, Уайоминг, който трябва да започне на 26 август. Сега това ще бъде виртуално събитие вместо традиционното присъствено събиране в националния парк Гранд Тетън.
Дори и да има намаляване на месечните покупки през следващите няколко месеца, размерът на облигациите в системата остава на рекордни нива, като балансът на Фед надминава 8 трилиона долара. Това са много долари в системата, което означава, че стойността на валутата трябва да бъде по-ниска, а не по-висока. Вече няма недостиг на долари, какъвто беше случаят през пролетта на 2020 г. Мащабните валутни суапове с чуждестранни централни банки и огромният обем на количественото облекчаване допринесоха за това.
Повишаването на лихвения процент - което би направило долара по-скъп - все още е малко вероятно преди 2023 г. А тъй като Джаксън Хоул ще се проведе дистанционно поради опасенията от вируса, остава голяма вероятността председателят на Фед Джером Пауъл да остави всички важни решения за следващата среща на FOMC на 23 септември. Така или иначе, просто има твърде голям времеви лаг между евентуалното намаляване на количественото облекчаване и потенциалното вдигане на лихвите от Фед, така че да се оправдае по-нататъшното бягство от еврото или други валути, които изостават в процеса по намаляване на стимулите.
Освен това по-силният долар със сигурност не е в унисон с доходност по 10-годишните ДЦК на САЩ от 1,23%. Тя е с 0,50 процентни пункта по-ниска от началото на април - като премията в доходността се стеснява спрямо другите световни пазари на облигации.
Не е логично доларът да продължи да поскъпва. И в крайна сметка разумът ще надделее. Не всичко трябва да води до оскъпяването му. Той е надценен. Време е за връщане към средната му стойност.
