На 18 август британският вестник “Економист” публикува статия „Бъдещето на американската мощ: Франсис Фукуяма за края на американската хегемония“. „Зловещите кадри на отчаяните афганистанци, които неуспешно се опитват да излетят от Кабул след падането на проамериканското правителство, за мнозина изглеждат като повратна точка в световната история, когато Америка обръща гръб на света“, пише Фукуяма, който навремето спечели слава с есето си „Краят на историята?“, публикувано през 1989 г. в американското списание “Нешънъл Интерест”..
„Всъщност краят на американската ера дойде много по-рано. Освен това причините за слабостта и упадъка на Америка са по-скоро вътрешни, отколкото външни. Страната ще остане дълго време голяма сила, но влиянието ѝ няма да зависи от външната политика, а дали ще успее да се справи с вътрешни проблеми”, продължава Фукуяма.
Фукуяма смята, че „върхът на американската хегемония продължи по-малко от 20 години - от падането на Берлинската стена през 1989 г. до финансовата криза през 2007-2009 г.“, а „кулминацията на американската арогантност е навлизането в Ирак през 2003 г., когато американците се надяваха да преформатират не само Афганистан (където нахлуват две години по-рано) и Ирак, но и целия Близкия изток. "
Според Фукуяма САЩ надценяват „значението на военната сила за основните политически промени“ и в същото време, оказва се, подценяват „въздействието на собствения си икономически модел и свободния пазар върху световните финанси“. В резултат на това американските войски затъват две партизански войни и международна финансова криза, която изостря глобалното неравенство вследствие на глобализацията в американски стил.
Сега, казва Фукуяма, светът се връща в състояние на многополюсност: Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове набират сила в сравнение с Америка. В същото време случилото се в Афганистан не е бедствие за Съединените щати: Америка е претърпяла много по-унизително поражение, напускайки Виетнам през 1975 г., но връща доминацията си за по-малко от десетилетие и днес си сътрудничи с Виетнам ", ограничавайки китайците експанзионизъм. "
Трябва да се съгласим, че изтеглянето на Америка от Афганистан не е катастрофа. Фукуяма обаче греши, когато казва, че „в крайна сметка влиянието на Афганистан върху геополитиката най-вероятно ще бъде малко“. Той също така прави грешка преди 32 години с пророчеството си за „края на историята“, с което има предвид разпространението на либералната демокрация по целия свят.
„Американското общество е дълбоко разделено и не може да намери общ език по нито един въпрос. Това разделение доведе до ожесточена културна война на две идентичности." Епидемията от коронавируса, подчертава Фукуяма, „изостри разделението в Америка: карантините, маските и сега задължителната ваксинация вече не са само епидемиологични мерки, а политически белези“.
Днес двете части на разделена Америка живеят „в своята реалност“. А президентските избори през 2020 г. „за някои бяха най-честните в историята на САЩ, а за други най -голямата измама, която разчисти пътя за незаконно президентство“.
Фукуяма смята, че основният политически провал на администрацията на Джо Байдън по време на седемте му месеца на власт "е невъзможността да се предвиди бързият крах на Афганистан". Тук авторът прави друга грешка. Той не иска да признае, че „разпадането на Афганистан“ е крахът на опита да се превърне държава, която никога не е била ничия колония, в окупирана територия. И този провал беше отбелязан много по-рано, много преди Джо Байдън да стане президент на Съединените щати.
Фукуяма се надява, че американското изтегляне от Афганистан „ще позволи в бъдеще да измести вниманието към решаването на по-сериозни проблеми, свързани с Русия и Китай“. Видите ли,, че ще бъде необходимо единствено „преразпределяне на ресурсите и политическото внимание, за да се ограничат геополитическите съперници и да се взаимодействат със съюзниците“.
„Съединените щати е малко вероятно да възвърнат предишния си статут на хегемони“, отбелязва Фукуяма, но могат да се надяват „да запазят, заедно със съмишленици, световен ред, благоприятен за демократичните ценности“. И дали Америка ще успее, "ще зависи от възстановяването на националната идентичност и целеустремеността у дома".
През 1992 г. Фукуяма публикува книгата „Краят на историята и последният човек“, където твърди, че сега целият свят ще се превърне в непрекъсната либерална демокрация. Този японско-американски автор не може да признае, че три десетилетия след изчезването на СССР светът е по-близо до фашизма, отколкото до демокрацията, но той все още се опитва да намери „края на историята“, който му се изплъзва, което предполага, че САЩ трябва поддържат световния ред и „демократичните ценности“, но сега не монополистично, а разчитайки на „държави с еднакво мислене“.
Изглежда, че Франсис Фукуяма е останал с с мисленето си в края на 80-те и 90-те години на миналия век, когато друг американски автор, Збигнев Бжезински, говори за Америка като „единствената глобална свръхсила“.
Много по-точно от Фукуяма вестник “Ню Йорк Таймс” определя състоянието на нещата: „Мнозина в САЩ сега отхвърлят идеята, че Америка може да бъде или е защитник на демокрацията в света“.
„Глобалното лидерство на САЩ не просто отслабва, а се срива. И този процес на намаляване на влиянието не е цикличен, а постоянен “, посочва “Форин Афеърс”
Владимир Малишев, Превод: В. Сергеев
