Дали талибаните, които вече са на власт в Кабул, ще спрат производството на хероин в Афганистан, което нарасна с експлозивни темпове през последните години и помага за финансирането им? Те увериха, че ще го направят, но сега трябва да изпълнят трудни обещания, казват експерти.

На първата на талибаните пресконференция във вторник техният говорител Забиула Муджахид заяви, че новите власти в Афганистан няма да превърнат най-големия производител на опиум в света в истинска наркодържава.

„Уверяваме нашите сънародници и международната общност, че няма да произвеждаме наркотици“, каза Муджахид в Кабул. „Отсега нататък никой няма да бъде замесен (в търговията с хероин), никой няма да може участва в контрабанда на наркотици“, добави той.

Почти монопол

Анализатори смятат реториката против хероина, така както и аналогичните обещания за спазване на правата на човека и свободата на медиите, за част от усилията на новите управници да се покажат в по-умерена светлина и по такъв начин да спечелят подкрепата на международната общност.

Огромната част от опиума и хероина, консумирани по света, идва от Афганистан, като се произвежда и изнася от райони, контролирани от талибаните, които облагаха с данъци и търгуваха с опиума по време на 20-годишния си бунт.

Този наркотик стана основен ресурс за групировката, която може да има проблеми със забраната му, смята Джонатан Гудхенд, експерт в университета Училище за ориенталски и африкански изследвания в Лондон по международния трафик. Темата „ще извади наяве множество противоречия в движението“, прогнозира той.

От една страна, „те искат да си изградят имидж, че са по-умерени и отворени за контакти със Запада, и разбират, че наркотиците са средство за постигането на тази цел“. От друга страна, всякакви репресивни мерки ще засегнат производителите в провинциите Хелманд и Кандахар – политическия център на талибаните, обясни Гудхенд. „Ще им е трудно да възприемат много агресивен подход срещу дрогата“, добави той.

Във вторник Муджахид подчерта, че за да бъде „страна без наркотици“, Афганистан ще има „нужда от международната помощ“, за да предостави на земеделските производители култури, които да заменят мака, от чийто сок се добива морфин и хероин.

Призивът за международна помощ може да изглежда ироничен на служителите на коалицията на силите на НАТО, на неправителствените организации и на агенциите на ООН, които от 10 години опитват неуспешно да сложат край на зависимостта на Афганистан от маковите култури.

Съединените щати са похарчили между 2002 и 2017 г. около 8.6 милиарда долара за тези напразни усилия, според доклад от 2018 г. на американския главен специален инспектор за Афганистан.

Стратегията на САЩ се състоеше в това да помагат финансово на селяните за преминаване към отглеждането на жито или шафран, в инвестирането в транспортни пътища, но и в пръскането на дефолианти над маковите полета и бомбардирането на нарколаборатории.

Те се сблъскваха на всеки етап с талибанските бойци, които контролират основните райони, където се отглеждат макови насаждения, и печелят от тази индустрия стотици милиони долари, по оценки на американското и афганистанското правителство.

Разследвания показаха, че земеделците в контролираните от талибаните райони често са подложени на натиск от местните полеви командири и бойци да засяват мак.

В резултат страната държи почти пълен монопол върху опиума и хероина, като има дял от 80 между 90 процента от световното производство, според ООН.

Площта на засетите с мак земи достигна рекордни размери през 2017 г. и се задържа на средно равнище от около 250 000 хектара през последните четири години – около 4 пъти повече, отколкото в средата на 90-те години на миналия век, по данни на Службата на ООН за борба срещу наркотиците и престъпността.

„Тактическа забрана“

Политиката на талибаните към наркотиците ще има последици не само за западните страни и техните наркомани, но и за Русия, Иран, Пакистан и Китай, които едновременно са контрабандни пътища и огромни пазари за афганистанския хероин.

Това не е първият път, когато фундаменталистката групировка се зарича да забрани наркотиците. Производството беше забранено през 2000 г. – година преди сили, водени от САЩ, да свалят талибаните от власт в Афганистан.

Гретчен Питърс – американката, написала книгата „Семената на терора: как хероинът финансира талибаните и Ал Каида“, – смята, че тази забрана е била тактическа. Според нея талибаните „са прекалено свързани с тази търговия“, за да я прекратят, и бедната държава „не може да оцелее без опиума“.

Контролът над страната ще осигури на талибаните достъп до авиокомпании, държавната администрация и банки, които може да бъдат използвани за улесняване на контрабандата на наркотици и прането на пари, обясни Питърс. „Не се съмнявам, че те ще се възползват от това“, каза тя.

Адам Плаурайт , Франс прес