Исторически компаниите от световния топ 10 се плъзгат през следващото десетилетие с около 60 места надолу в класацията по пазарна капитализация
Световните технологични гиганти са се загнездили толкова дълбоко в общественото съзнание, че малко хора могат да си представят дигитален свят, воден от други имена. Но това допускане пренебрегва колко бързо капитализмът може да намали размера на гигантите, пише за Financial Times Ручир Шарма, главен глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management.Американските технологични компании оглавяват топ 10 в света по пазарна стойност и много коментатори и инвеститори не виждат причина да поставят под въпрос тяхното продължаващо господство. Десетки анализатори оценяват всяка от големите технологични компании и всеки един от тях в момента дава препоръка за покупка на Alphabet, Amazon и Microsoft. Apple и Facebook също са по-предпочитани от традиционните акции.
Конвенционалният наратив е, че тези гиганти стават все по-големи, по-бързи и по-издръжливи от своите предшественици. Като интернет платформи, те се възползват от „мрежовите ефекти“, увеличавайки ефективността и инерцията, тъй като печелят клиенти и затвърждават властта си върху икономиката, както се казва, с бързи темпове, невиждани досега „в историята на капитализма“.
Само че ние сме виждали много от това преди.
Данните назад до 1970 г. показват, че компаниите, които са завършили десетилетие в топ 10, са постигнали средно увеличение на печалбите си от около 330 % през това десетилетие, а техните акции са победили пазара с над 230%. Топ 10 на 2010 -те също не се различаваше от нормата: печалбите им нараснаха с 350%, а акциите надминаха пазара с 330%.
Към края на 2010-те години топ 10 представляваха 16% от глобалната пазарна капитализация, което е подобно на стойността на топ 10 в края на 70-те и 90-те години.
Като се има предвид колко популярни станаха технологичните марки в САЩ, се забравя, че преди десетилетие Amazon и Facebook не бяха в топ 100 на световните компании по пазарна стойност. И все пак метеорното им издигане не е толкова необичайно. Средно компаниите, които достигат топ 10, се издигат с около 75 места за десетилетие, след което западат.
От 1970 г. насам компаниите, които са завършвали десетилетие в топ 10 на света, са имали по-малко от 20% шанс да завършат и следващото десетилетие там.
Петролните компании оглавяваха списъка през 70-те години, последвани от японските банки през 80-те. Технологичните имена достигнаха върха през 90-те години, но съставът продължава да се променя.
Само две европейски технологични компании, Deutsche Telekom и Nokia, са пробивали в топ 10, проблясвайки в този клуб през 90-те години, преди бързо да отпаднат. Само една компания, Microsoft, успява да се задържи в топ 10 в продължение на три десетилетия.
Експлозивните изблици на растеж са нормални, когато капитализмът работи. Нормално е и съзидателното разрушение.
Големите компании стават тромави. Те казват, че остават нащрек, но всъщност губят усета си за младите вкусове и отстъпват място на пъргави съперници.
Има и други заплахи. Напоследък Китай показа колко бързо регулаторната атака може да повали корпоративните гиганти, изхвърляйки местната Alibaba от световния топ 10. Независимо дали това е предвестник на онова, което би могло да сполети американските технологични гиганти, регулаторният риск е по-малък проблем от капиталистическата конкуренция.
Самият интернет непрекъснато се развива. Гигантите се надпреварват със стартъпи за изграждане на следващата интернет платформа, която вероятно ще включва елементи от изкуствен интелект и разширена или виртуална реалност. Facebook се опитва да се преформулира като домакин на „метавселената“, визия за интернет като 3D виртуално пространство, гладко свързано с физическия свят. Към днешна дата обаче най-модерните прототипи на метавселената съществуват на игрови платформи, управлявани от по-нови компании.
Големите промени на глобалните пазари са предизвикани от повишаването на лихвените проценти от централните банки с цел да се забави прегряването на икономиките; по стечение на обстоятелствата тези промени се случват близо до началото на всяко десетилетие. Промяната, която изглеждаше неизбежна в началото на 2020 г., се забави определено заради пандемията, която предизвика нов прилив на пари от централните банки и на фондовите пазари, както и порой от нови клиенти за големите интернет услуги.
Този отдих обаче вероятно ще отмине. В края на миналата година ръстът на печалбите на световните технологични гиганти започна да се забавя спрямо останалата част от света. В миналото по-бавният ръст на печалбите се свързваше с по-слаба относителна възвръщаемост за компаните от топ 10, а за повечето – и с евентуално слизане от върха.
През десетилетието, след като компаниите достигнат топ 10, ръстът на печалбите им през следващите 10 години спада от 16% до 4% на година. Успоредно с него намаляват рентабилността и пазарна привлекателност. След като влязат в топ 10, възвращаемостта на гигантите обикновено става отрицателна, а относителното им представяне се свива със 70% през следващото десетилетие. На практика те заличават всички печалби, които са постигнали в изкачването си към върха.
Средно, компаниите от топ 10 се плъзгат през следващото десетилетие с около 60 места надолу в класацията - резултат, който не е за оплакване.
Конкуренцията е в основата на функциониращата капиталистическа система. Ето защо гигантите от едно десетилетие толкова често постигат толкава лоша възвръщаемост през следващото и значимостта им в общественото съзнание намалява.
Очаквайте този модел да се повтаря, докато капитализмът не бъде разбит.
