Дори талибаните трябва да бъдат изненадани от огромната скорост на победата си в Афганистан. Сривът на правителството, подкрепяно от САЩ, засяга не само ежедневието в Кабул, но причинява политически отзвук в целия континент.
Един от последните бастиони на евроатлантическото влияние в евразийския център се срина. Докато САЩ и техните съюзници поемат последиците от поражението си в Афганистан, големите сили на континента, като Русия, Китай и Иран, ще се опитат да преориентират страната в съответствие с Голямото евразийско партньорство.
Светът се е променил забележително през последните две десетилетия. САЩ бяха на върха на силата си, когато нахлуха в Афганистан в края на 2001 г., а техните неконтролируеми способности бяха съчетани с големите амбиции да прекроят целия свят по свой образ.
Военните действия бяха привидно в отговор на терористичните атаки на 11 септември, въпреки че изграждането на нацията, което последва, обхваща по-големи идеологически и геостратегически амбиции. САЩ, като либерален хегемон, имаха намерение да превърнат Афганистан в демократична държава, съюзена с Вашингтон.
Освен налагането на собствена система на управление на Афганистан, беше явно и стратегическото значение на разширяването на американското военно присъствие и влияние в региона на Централна Азия, за да се ограничи влиянието и силата както на Русия, така и на Китай. Докато Москва, Пекин и Техеран споделяха целта на Вашингтон за мирен и стабилен Афганистан, всички те се противопоставиха на американския военен отпечатък и хегемонистични амбиции.
20 години след нахлуването в Афганистан, светът се промени и САЩ сега са в относителен упадък. Непрекъснатата война води до източване на техните ресурси, а военните им ангажименти са прекалено разширени и изглеждат все по-неустойчиви.
Унизителното поражение в Афганистан също нанесе непоправими щети на либералния интервенционизъм. Сцените от Кабул, напомнящи за Сайгон, ще затруднят Вашингтон да убеди своята вече уморена от войната общественост да подкрепи поредната военна кампания в името на разпространението на своите ценности. Съюзниците на САЩ, инвестирали две десетилетия кръв и пари в операцията за изграждане на нация, вероятно ще се колебаят да участват в подобен военен авантюризъм в бъдеще, след като вече знаят, че това може да бъде изоставено по каприз.
Възможността за набиране на местни жители да се поставят на първа линия също намалява. Афганистанците, които сътрудничиха на САЩ, вероятно ще страдат много през идващото време. Подобно на бившето подкрепено от САЩ правителство в Кабул, кюрдите, Хонконг, Украйна, Тайван и други партньори на световните фронтове на Америка ще се радват на по-малка подкрепа и могат изведнъж да бъдат изоставени, тъй като властта на САЩ избледнява и Вашингтон трябва да се върне към прагматизма.
След поражението на НАТО, големите регионални сили като Русия, Китай и Иран трябва да реагират на несигурността на контролиран от талибаните Афганистан. Екстремисткото ислямско правителство в техния регион е дълбоко предизвикателство и сега тези страни се борят за устойчиви решения след НАТО.
Русия и Китай обаче се стремят към сърдечни отношения с новия Афганистан. Докато западните правителства бързо евакуираха посолствата си и избягаха от страната, забележително е, че Русия и Китай поддържат дипломатическите си мисии на място. През последните седмици Москва и Пекин започнаха дипломация с талибаните, за да постигнат споразумения за мирно съвместно съществуване в квартала. Сътрудничеството с Китай и Русия ще зависи от това дали талибаните ще спазват ангажиментите, които са поели през последните седмици.
Има причина за оптимизъм. Талибаните наричат Китай „приятел" и приветстват китайските инвестиции за възстановяване, а новото правителство в Кабул също се опитва да увери Русия в добронамереност. Все още не е ясно дали талибаните ще поемат политическа отговорност и дали настоящата незастрашаваща позиция спрямо Русия и Китай може да бъде само временна, докато укрепят властта си.
По-голямото евразийско партньорство обаче изглежда е най-добрият път за стабилен и мирен Афганистан. След четири десетилетия война талибаните трябва да възстановят известна степен на просперитет и мир.
Вместо да окупират страната и да налагат чужди ценности, Русия и Китай имат за цел да приведат интересите на Афганистан в съответствие с тези на Велика Евразия - интеграция, а не господство. Докато усилията на САЩ за установяване на хегемония с военната мощ се провалиха, китайската инициатива „Пояс и път на коприната" и други програми за сътрудничество в рамките на Голямото евразийско партньорство може да убедят талибаните, че споделят общо бъдеще с по-широкия регион.
Глен Дисен
