Шокиращо ли беше разкритието или не? Трудно е да се каже. На пръв поглед новите сателитни доказателства трябва да накарат всички да застинем. Изглежда, че Китай строи между 100 и 200 силоза за съхранение и потенциално изстрелване на междуконтинентални ракети с ядрени бойни глави. По-рано знаехме само за около 20 обекта, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Очевидният извод е, че Китай при президента Си Дзинпин е решен да изгради своя ядрен арсенал дори по-бързо, отколкото си мислехме. Американският Пентагон работи с допускането, че Китай, който се смята, че вече има между 320 и 350 ядрени единици, ще удвои арсенала си това десетилетие. В зависимост от предположенията за ракетите на един силоз и бойните глави на една ракета, новата информация означава, че действителната цел може да бъде не удвояване, а петкратно увеличение.
Това би доближило Китай до ранга на двете водещи ядрени суперсили, САЩ и Русия, които разполагат с около 1600 ядрени оръжия, които са разположени - тоест готови за употреба, или на върха на ракета, или от бомбардировач. (И двете страни разполагат с още хиляди бойни глави като дълбок запас).
Тъй като Москва и Пекин са много близки в наши дни - руската и китайската армия провеждат съвместни учения - съперникът на Пекин може да бъде само Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън очерта геополитическото противопоставяне на нашето време като демокрациите от една страна срещу автокрациите от друга. Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин виждат нещата по същия начин, с тази разлика, че според тях те се изправят срещу ръководения от Америка и агресивен Запад.
Ужасяващият резултат изглежда е, че сме в поредната ядрена надпревара във въоръжаването. Тъй като САЩ и Съветският съюз стигнаха до ръба в първоначалната такава, Америка и Китай може да го направят отново в продължението. Ако смятате, че кубинската ядрена криза е била забавна, ще ви хареса повторението над Тайван или Южнокитайско море.
За щастие, значението на тези ядрени силози не е непременно твърде зловещо. Новите изображения бяха получени от търговски спътници, а Пентагонът, чрез собствени и по-дискретни обекти в космоса, почти сигурно вече бе наясно със ситуацията. Той демонстративно избра да не изпада в паника.
Една от теориите е, че Китай не иска непременно да запълва повечето от тези силози с ракети. Както посочва Джеймс Актън, експерт от Фондацията за международен мир Карнеги, Пекин може вместо това да ги използва като заблуда и дори да прехвърля ракети между силозите с надеждата, че американците никога няма да узнаят къде са бойните глави и по този начин къде да нанасят удари.
Дори и така да е, силозите са обезпокоителни, защото показват как Пекин гледа на собственото си стратегическо положение. Китайците се страхуват най-много от изпреварваща американска атака, която един ден може да отнеме способността им за ответен удар. Неотдавнашните пробиви на САЩ в отбранителните технологии изострят тези страхове - ако след удара Китай има само няколко ракети, с които да отвърне, американците може да успеят да ги свалят.
Следователно китайците трябва да обмислят - не забравяйте, че това е теория на игрите - сценарий, при който по време на ескалиращ конфликт американците се чувстват имунизирани срещу контраатака и започват да обмислят първи удар. За да предотврати подобно изкушение, Си Дзинпин иска да се увери, че има достатъчно ракети, изстрелвани от достатъчно места и с достатъчно бойни глави, за да обърка американските планове.
По-общо казано, въоръжаването потвърждава как нагласите се втвърдяват в това съперничество, което е подобно на това между Спарта и Атина или имперска Германия и Великобритания. Китайците са все по-убедени, че някаква форма на конфликт със САЩ е неизбежна и че трябва да се въоръжат до зъби, за да всяват респект. Ето защо е малко вероятно те да се присъединят към съществуващите преговори за разоръжаване като новия договор START, единственият оставащ такъв за контрол над оръжията между САЩ и Русия.
Всичко това означава, че Байдън трябва да мисли за голямата картина, за да накара парчетата да се движат. В този (и само в този) контекст един от неговите предшественици, Ричард Никсън, може да бъде модел. Той осъзна, че Съветският съюз и маоисткият Китай са другари само на хартия, а на практика са съперници. Така през 1972 г. той направи това, което изглеждаше немислимо и се срещна с Мао Дзедун.
Целта на Никсън беше да отдели Пекин от Москва, за да има повече власт над СССР. Това беше повратна точка в Студената война.
По същия начин Байдън трябва да осъзнае, че днешната публична демонстрация на анти-западно цуни-гуни братство между Путин и Си Дзинпин маскира дълбока враждебност и несигурност в отношенията им. Освен това тревогите са непропорционално от страната на Путин. Както твърди Чарлз Купчан от Съвета по външни отношения, връзката е твърде очевидно асиметрична, с възходящ Китай и стагнираща Русия. Путин трябва да се страхува да не стане дубльор на Си.
Колкото и трудно да е психологически, Байдън трябва да направи сондажи пред Путин за съвместен подход към Си Дзинпин, предлагайки на китайския лидер нови и всеобхватни ядрени преговори. Те трябва да включват стратегически ядрени оръжия (т.е. тези, насочени към вражеската нация), както и тактически (за евентуална употреба на някакво бойно поле). Също така нападателни, както и отбранителни системи. Разговорите трябва да предложат и стимули за други членове на ядрения клуб да се присъединят, може би дори севернокорейците и иранците един ден.
От морална гледна точка тълкуването на световната политика от Байдън е правилно. Наистина сме в сблъсък между отворени и затворени общества, в който либералните държави като цяло трябва да се държат заедно, за да отстояват своите ценности.
И все пак трябва да признаем, че съществуват заплахи, които надхвърлят политиката и застрашават нашето общо човечество. Пандемията е една такава, изменението на климата - друга. Ядрената война, преднамерена или инцидентна, е трета. Време е тези, които държат ядрените кодове, да започнат да си говорят.
Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
