Талибаните превзеха петмилионния Кабул, а американските дипломати панически изгориха секретната документация в посолството и побягнаха към летището, за да се отлетят към родината си. Стотици хиляди афганистанци отчаяно се мъчат да избягат също от ислямисткия ад. Европа е заплашена от гигантска емигрантска вълна, резулттат на американските действия в Афганистан. У нас се свика Съвета за национална сигурност при президента, за да обсъжда нейните последствия. Това отпуши в съзнанието ми два спомена, свързани с Афганистан – единият от 1992 г., а другият от 1988 г.
През 1992 година на една конференция във Вашингтон се запознах с известния американски социолог и политически мислител Самюел Хънтингтън, който по това време е пишел, както стана ясно по-късно своята статия за „Сблъсъка на цивилизациите“, станала основа на книгата на тази тема. В разговора помежду ни той започна да ми обяснява как идеологиите изчезват, а на тяхно място се появява сблъсъка между различни цивилизации на религиозна основа. Аз изразих съмнение в това доколко е достоверна тезата му, той се опита да ми даде аргументи и накрая завърши разговора с думите: „Тази идея вече бе изпробвана в Афганистан и се оказа, че тя работи“.
След това в разговор с друг американски колега разбрах, че той е бил в екипа, който е предложил на американските секретни служби да противопоставят на съветските войски в Афганистан интернационална група от бойци, обединени от идеите на исляма, готови да умрат в негово име, които да бъдат обучени и въоръжени от американците за тази цел. Така се стимулира възникването и възхода всъщност на радикалният ислямизъм през последните десетилетия на ХХ век, избил милиони хора по целия свят.
Това тогава ми припомни нещо, което сам бях видял четири години по-рано. През април 1988 г. съдбата ме запрати в Кабул на честванията по случай 10 годишнината от Априлската революция от 1978 г., извършена от Народната демократична партия на Афганистан там, довела до антифеодално, антииклерикално и антикапиталистическо правителство, което обявява, че ще изгражда своята страна по съветски образец.
Официално държавата става светска, забранява се на жените да носят бурки, а мъжете имат задължение да режат брадите си, забраняват се принудителните бракове, въвежда се масово обществено образование и здравеопазване, извършва се аграрна революция за преразпределение на земята. Афганистанците дори изпращат космонавт със съветските полети. Създава се Афганистанска академия на науките, която започва съвместни проекти с чужди академии. Така е обаче в началото.
Десет години по-късно, когато аз пристигах за честването на годишнината в Афганистан нещата бяха коренно променени. САЩ бяха решили, че една от посоките, в които могат да ударят СССР чрез прокси война е Афганистан, където съветските войски бяха дошли да помагат на афганистанското правителството. За да направят това американците организираха на ислямистка основа многохилядна армия, която да води битката там.
И тя бе започнала, вървеше вече почти едно десетилетие, а краят й изглеждаше все по-мрачен. За да може да запази населението на своя страна афганистанското правителство бе дало заден ход и се се бе отказало от атеизма и приело шариата, върнало бурките и брадите. Това обаче не му бе помогнало. Ислямистката вълна от организираните, въоръжени и подкрепяни от САЩ муджахидини водеше жестоки борба със съветските войски не само на земята, но и във въздуха. Американците ги бяха снабдили със своите ракети „Стингер“ – земя-въздух, насочени срещу самолети на правителството и съветските войски. Ракетите се самонасочваха от топлината на самолетите и хеликоптерите и водеха до тежки поражения. Така бяха свалени десетки съветски самолети и хеликоптери. А Кабул е град, намиращ се в долина заобиколена от планински върхове с много пещери, в които бяха скрити редица такива американски ракети, дадени на ислямистките отряди, за да обстрелват самолети, летящи над столицата. Затова, когато нашият самолет наближи Кабул на около 2000 метра височина до него долетяха два хеликоптера, разхвърлящи край себе си частици от вещество, което отклоняваше ракетите и го съпровождаха докато кацне на летището.
Спомням си срещата с президента Мохамед Наджибула. Той по убеждения бе атеист, а бе принуден да даде заден ход и върне шариата и се мъчеше да намери някакво споразумение с ислямистките радикали. Дори подаръците, които раздаде на нас, гостите на честването бяха красиви молитвени килимчета. Само месец след това Горбачов започна постепенното изтегляне на съветските войски, а по-късно Елцин щеше да спре и икономическата помощ. В резултат на това Наджибула бе свален от власт и по-късно убит и обесен на вратата на президентския дворец от дошлите на власт талибани.
Роденото и въоръжено от САЩ ислямистко чудовище овладя не само Афганистан, но понеже имаше интернационален характер простря пипалата си в целия ислямски свят, прие множество различни форми, доведе до 11 септември 2001 г. и решението на президента Джордж Буш да се справят с него като пратят войските си в Афганистан да му отнеме от там властта. И битката започна. Води се цели 20 години. През това време на американско владичество в Афганистан тази страна „демократично“ бе превърната в най-големият производител и износител на наркотици в света, убивайки така хората не само чрез ислямските терористи, но и чрез гигантски наркотичен бизнес. Само две години след американското нахлуване в Афганистан през 2003 г. вече производството на наркотици даваше 62 % от БВП на Афганистан, а след още четири години през 2007 г. там се произвеждаше 93 % от незаконния хероин в света.
Афганистан бе превърнат в най-могъщата наркосила в историята и в ислямисткото чудовище, което в крайна сметка ще победи световния хегемон.
Неслучайно д-р Хакийм Наим, американец от афганистански произход, преподавател в катедрата по история на Калифорнийския университет казва в интервю, че в Афганистан „САЩ създадоха хаос чрез подкрепата си на най-корумпираните групи на елита и изграждане на мафиотска икономическа система, управлявана от наркобосове, военноначалници и съответните изпълнители“.
Така с помощта на милиарди долари и специална програма на САЩ, водещи битка със СССР се бе родило чудовището на Франкенщайн на глобалния ислямстки тероризъм и радикализъм, което започна след това да мачка и тях, а и останалия свят. 20 години американците изграждаха проамериканско афганистанско правителство, подготвяха и въоръжаваха неговата армия, а то се оказа така корумпирано и негодно, че бе разгромено само за десетина дни, а редица негови представители се присъединиха към талибаните. Въпреки хвърлените преди това над 70 млрд. долара за изграждане и въоръжаване на афганистанската армия, за да може тя да се противопостави на талибаните.
Според анализ на изследователи от Университета Браун в САЩ войната на американците в Афганистан със създаденото от тях чудовище им е струвала 2.261 трилиона долара и в крайна сметка те бяха дадени напразно, защото бяха победени.А избитите невинни хора в тази война при друго съотношение на силите сигурно биха довели до международен съд над виновниците за това.Според доклад на ООН от началото на 2020 година само за предишните 10 години в Афганистан са изтрепани в резултат на американската „демократизация“ на страната 100 хиляди цивилни граждани.
След изтеглянето на съветските войски от Афганистан тогавашният режим начело с Наджибула оцелява още три години. Сега след 20 годишно господство на американците в Афганистан тяхното марионетно правителство почти веднага загуби войната от роденото с помощта на тях ислямистко чудовище. В края на юни разузнавателните агенции на САЩ стигнаха до извода, че афганистанското правителство може да рухне шест месеца след извеждането на американските войски. И не познаха, нещата се оказаха много по-отчайващи за САЩ. Рухването стана само за десетина дни.
Известно е как загубата на САЩ във Виетнамската война смачка морално американската нация, провокира вълна от неоизолационизъм, подкопа доверието към държавата, стимулира инфлация. Намесата на СССР в Афганистанската война в края на 1970-те и 1980-те години бе един от факторите за неговия крах. Сега постепенният заник на глобалната американска мощ получава допълнителен ускорител.
През 2017 г. американският историк Алфред МакКой публикува своята придобила популярност книга „В сенките на американския век: Възход и упадък на американската глобална власт“, в която разказва за упадъка на САЩ, които според него окончателно ще загубят своята хегемонна роля до края на нашето десетилетие. В нея той специално обръща внимание на „унизителните поражения“ на империите, които ускоряват техния упадък. Поражението на САЩ в Афганистан не от кого да е, а от пуснатите от тях в действие сили някога в битката им със СССР се възприема от немалка част от международните наблюдатели като погребален звън в упадъка на американската империя. Всъщност като се изключи така нар.“
Пустинна буря“ – първата война на САЩ срещу Ирак през 1991 г., те търпят поражение през последните десетилетия не в една и две войни – войните в Корея, във Виетнам, в Ирак, Сирия, Либия но най-тежка е в Афганистан, защото бяха победени от създаденото от самите тях чудовище на радикалния ислям. И то в най-дългата война в цялата им история. То им помогна в победата в студената война със СССР, но след това победи и тях. И тази победа ще има дълбоки последствия за САЩ на фона на кризата на неолибералния капитализъм, на либералната демокрация, на дълбоко разделеното и воюващо помежду си американско общество с гигантското социалнокласово неравенство между 1 % най-богати и мнозинството американци.
Това става след като 37 млн. американци бяха заразени и над 600 000 от тях умряха от пандемията. Става след климатичните бедствия, опустошаващи цели райони на страната. В условията на нова студена война с печелещия икономическата битка с тях Китай, който се индустриализира и стана „фабриката на света“, за сметка на деиндустриализацията на САЩ и на превръщането им в една от силно задлъжнелите държави на планетата. На този фон това „унизително поражение“ вероятно ще има последствията за които говори МакКой. Sic transit gloria mundi – Така преминава световната слава.
