На 24 април безпилотен дрон порази ирански петролен танкер във водите край сирийското пристанище Банияс и уби най-малко трима души, като за потушаването на избухналия при атаката пожар бяха необходими няколко часа. Това бе най-скорошната проява на ескалиращата тайна война между Иран и неговите врагове, най-вече Израел, но също така страните от Персийския залив, Съединените щати и европейските им съюзници.

Тази седмица, на фона на консолидирането на властта в Техеран в ръцете на хардлайнерите, конфликтът изглежда ескалира. Първо, с извършената в събота в Персийския залив предполагаема иранска атака с дрон срещу танкер, управляван от базираната във Великобритания фирма на израелски милиардер, при която загинаха двама души. След това, с временното похищение във вторник на кораб, превозващ асфалт. В сряда израелският външен министър Яир Лапид и министърът на отбраната на Израел Бени Ганц обвиниха Саид Ара Джани, ръководителят на командването на безпилотните летателни апарати на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, че стои зад извършената през уикенда атака срещу танкера „Мърсър стрийт“, при която бяха убити румънският капитан на плавателния съд и британски охранител.

Лапид и Ганц казаха и още нещо, което грабна вниманието на медиите – че след около десет седмици Иран ще може да създаде ядрено оръжие, ако поиска. Израелските представители обвиниха Техеран в цялостно игнориране и неспазване на ядреното споразумение от 2015 г., постигнато с правителството на Обама и от което Доналд Тръмп изтегли Съединените щати три години по-късно.

Ядрената програма на Техеран от дълго време е във фокуса на като цяло тайния конфликт с Израел и понякога със Съединените щати, в рамките на който на 10 април бе извършена кибератака, при която според в. „Ню Йорк таймс“ са били унищожени електрическа централа и центрофуги на основния ирански ядрен обект в Натанз. Иран омаловажи значимостта на атаката, но обвини Израел в „ядрен тероризъм“.

Израелските власти отказаха коментар по този въпрос, въпреки че американски представители заявиха през април, че Съединените щати не са замесени в кибератаки, които все още продължават. Атаки срещу иранската ядрена програма имаше още през 2009 г., когато бе разпространена информация, че компютърният вирус „Стъкснет“ е причинил повреди – нещо, което Съединените щати и Израел отказаха да потвърдят или да отрекат.

Ядрени преговори

Правителството на Байдън иска да поднови споразумението, подписано още от Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай. Преговорите обаче са в застой, като свързаните с тях надежди още повече намаляха след изборната победа на Ебрахим Раиси, за когото се твърди, че е най-антизападно и антиизраелски настроеният ирански президент от години. Това предполага Техеран да продължи с разработването на ядрената си програма, регионалното напрежение да се засили и Иран да трябва да се справя с протести, задълбочаваща се икономическа криза и продължаваща коронавирусна пандемия.

Не е ясно дали Раиси може да бъде убеден да се върне на масата за преговори. Той разполага с подкрепата на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, който неведнъж заяви, че ако има нова сделка, то в нея трябва да се предвиди невъзможност за САЩ да се изтеглят от нея, както направи Тръмп. Иран иска обещание, че САЩ няма да въвеждат нови санкции, нещо, което правителството на Байдън вероятно ще се опита да прокара в Конгреса.

Това, което е ясно, е, че след няколко години на допълнително ядрено обогатяване, Иран е значително по-близо до създаването на атомна бомба, отколкото беше през 2015 г., когато правителството на Обама смяташе, че за това е нужна поне още една година.

Преди постигането на споразумението от 2015 г. Израел и Иран играеха смъртоносна игра на котка и мишка, която включваше убийствата на ирански ядрени учени в Техеран, бомбените нападения срещу израелски дипломати в Делхи и Банкок през 2012 г., зад които се предполага, че стои Иран, и взривяването на израелски туристически автобус в България, при което загинаха петима израелци и шофьорът на превозното средство.

Атаки с дронове, за които е заподозрян Израел

Ядреното споразумение донякъде намали напрежението, но то отново се засили, след като Тръмп изтегли САЩ от сделката през 2018 г. През следващата година имаше серия от атаки с магнитни мини срещу танкери в Персийския залив и атаки с дрон срещу Саудитска Арабия на йеменските бунтовници хуси, извършени с помощта на Иран.

През последната година имаше сериозна ескалация. Израел бе заподозрян както за атаката с дрон срещу ирански танкер край бреговете на Сирия на 24 април, така и за използването на магнитни мини на 7 април с цел удар срещу ирански товарен кораб, за който се смята, че е използван като подвижна база от иранските революционни гвардейци за операциите им в Йемен.

Според някои медии броят на израелските атаки срещу ирански плавателни съдове, снабдяващи Сирия, е 12. Израелското правителство отдавна е изключително обезпокоено от трансфера на напреднала ракетна технология от Иран за съюзниците им от „Хизбула“ в Сирия и извършва въздушни нападения срещу обекти на сирийска територия.

Преди сключването на сделката от 2015 г. имаше сериозни опасения, че Израел може да вземе нещата в свои ръце и да нанесе удар срещу иранската ядрена програма, което вероятно би довело до сериозен отговор от Иран, насочен срещу световното корабоплаване и енергийните доставки в Залива. Скорошните действия срещу корабоплаването вероятно следва да послужат като припомняне, че тази възможност остава.

Иран сега разполага със засилена възможност да нанася ответни удари от Сирия, като използва „Хизбула“, въпреки че това вероятно ще доведе до по-голяма регионална война. Засега изглежда, че никой не иска да тръгне по този път, което означава, че е много вероятно да има още нетрадиционни атаки, като тази с дрона срещу танкера. Дали конфликтът ще си остане на това ниво обаче е съвсем друг въпрос.

Питър Апс , Ройтерс