Минск получава от Москва и легални, и други финансови инжекции. Само за пет години Русия е наляла в беларуската икономика 106 милиарда долара, сочат данните на МВФ.

В началото на лятото Беларус получи поредния кредитен транш от Русия - 500 милиона долара. Шест месеца по-рано е получен друг в същия размер. Отстрани това може би изглежда просто голям заем, който една държава отпуска на друга, получавайки съответните проценти. В беларуско-руските отношения обаче, отбелязват наблюдателите, това функционира другояче: процентите се трупат, дълговете по кредитите растат ежегодно, а Минск все така получава нови и нови заеми. По данни на МВФ, само в периода 2005-2015-а година Русия е наляла в беларуската икономика 106 милиарда долара.

Милиарди за преференциални цени на горивата

Финансовите инжекции, които Беларус получава от Русия, са два вида - легални и сенчести, смятат експертите. Най-солидната субсидия е енергийната. Тя включва по-ниски цени за доставяния на Минск газ, неплащане от страна на Беларус на митата за нефт и безмитен внос на нефтени продукти от Русия.

"През последните 20 години цената на газа за Беларус се е доближавала до цените на газа за Европа само два пъти, като в тези случаи Беларус просто е спирала да плаща и е искала допълнителни намаления", казва Сергей Кондратиев от Института по енергетика и финанси. По данни на института, в периода 2011-2020-а година чрез занижени цени на суровините Русия е субсидирала Беларус с 35 милиарда долара за нефт и 19 милиарда за газ.

Русия - най-щедрата банка за Беларус

Друг легален начин на субсидиране са преференциалните кредити за Беларус, чиито срокове на действие Москва постоянно удължава, преразглеждайки условията за отпускане на заемите. Най-яркият пример за този вид поддръжка е отпуснатият кредит от 10 милиарда долара за изграждане на ядрена централа в Беларус. "Страната получи хем много голяма отсрочка за плащанията, хем възможност да плаща по занижена ставка. Подобни условия не се срещат на финансовите пазари", обяснява Кондратиев.

При това липсва информация за какво точно се харчат нецелевите кредити от Русия - Минск ги използва по свое усмотрение. Но както предполага Богдан Безпалко от Съвета по междунационални отношения към президента на Русия, новите кредити често се предоставят, за да се платят дълговете по старите. "По-голямата част от последния транш в размер на 500 милиона долара определено бе предназначена за погасяване на дълговете към руските корпорации", твърди Безпалко.

Преференциалните условия на достъп до руския пазар са третият легален механизъм за подпомагане на беларуската икономика. Другите партньори на Русия не са облагодетелствани с условия, каквито се предлагат на беларуските предприятия. Анализаторите предполагат, че тъкмо това поддържа живота на редица отрасли в Беларус - на първо място хранителната промишленост и машиностроенето. Прибавени към преференциалните кредити, привилегиите за достъп до руския пазар са донесли на беларуската икономика 11 милиарда долара за десет години.

Какво тече по нелегалните канали

Има още един вид помощ, която едва ли би могла да се окачестви като доброволна от страна на Русия. По обем тя е доста по-незначителна, но също тъй обременява руския бюджет. Става дума за контрабандата, улеснена от отслабения граничен контрол и привилегирования статут на Беларус. Към нея спада и внесената в Русия през Беларус продукция от европейските страни, която подлежи на санкциите спрямо Русия. В Беларус тази продукция се сдобива с нова маркировка, а митническите документи се подменят. Същото е и с доставката на стоки, за които не се плащат акцизи.

За Беларус това са просто лесно припечелени пари. Да вземем примера с беларуските цигари - милиони кутии се вкарват в Русия без плащане на акцизи. Една от популярните схеми е да се крият цигарите в камиони, превозващи минерални торове, посочва Кондратиев. Предполага се, че между 2011-а и 2020-а година Русия е загубила от неплатени акцизи при вноса на цигари към 2,6 милиарда долара, а от вноса на подлежащи на санкции стоки - 4 милиарда.

Друга доходоносна практика за Минск е конфискуването на собственост на руски фирми, действащи на територията на Беларус. Показателен в това отношение е случаят с Белгазпромбанк през 2020-а година. "Назначаването на временна администрация в банката доведе до много сериозен отлив на вложения и активи и нанесе сериозни щети на руските акционери. И това не е изключение - известни са случаи, при които са били конфискувани транзитно превозвани през Беларус стоки на руски фирми", разказва Кондратиев.

"Измежду всички държави Русия оказва най-голяма подкрепа на Беларус. От което страда руският бюджет. При това не бихме могли да кажем, че подобни инжекции съживяват беларуската икономика или че тя ги използва ефективно. Тъкмо обратното - наблюдаваме истинска стагнация", обобщава Богдан Безпалко.