Турция пресича тънката граница между приятел или враг на САЩ, ЕС и НАТО

Турция пресича тънката граница между приятел или враг на САЩ, ЕС и НАТО
  • Публикация:  Ш.Меламед
  • Дата:  
    25.07.2021
  • Сподели:

Турция изглежда конфликтна относно ролята, която иска да играе, когато става въпрос за съюзниците й САЩ, ЕС и НАТО. През юни Турция предложи да запази военното си присъствие в Афганистан, в момента състоящо се от 500 войници, които осигуряват и експлоатират военния участък на международното летище Хамид Карзай в Кабул.. Освен основно за страната, летището се счита и за критично за логистиката и жизнеспособността на сигурността на 600-те американски войници, които се очаква да останат в Кабул, за да осигурят американското посолство след оттеглянето на американската военна мисия през август. Ангажиментът на Турция да осигури летището не е без риск. В действителност, това поставя Турция в трудната позиция да вгорчи десетилетията топли отношения с афганистанския народ, ако мисията стане жестока.


А по-рано този месец Турция разположи малък отряд на ВВС, състоящ се от четири изтребителя F-16 и около 80 души помощен персонал, в авиобаза Малборк в Северна Полша. Това разполагане всъщност е предназначено да възпира руската военна агресия в региона.


Но статутът на Турция като съюзник на НАТО с добра репутация е замъглен. Миналата година САЩ наложиха санкции на части от турските военни поръчки в отмъщение за закупуването им от Русия на ПВО системата С-400 с ракети земя-въздух. Продължаващата подкрепа на Турция за либийските бунтовници, противопоставящи се на международно признатото правителство на тази нация, я поставя в сблъсък с френския флот, който се опитва да пресече незаконното пренасяне на турски оръжия в нарушение на резолюциите на ООН. И решението на Турция да очертае морска граница с Либия, като по този начин разшири териториалните претенции на Турция в източната част на Средиземно море, я постави в противоречие с Европейския съюз и други крайбрежни нации от Средиземноморието, когато става въпрос за разделяне на значителните запаси петрол и газ, които се смята, че се намират под водите.


Чрез този калейдоскоп от конкуриращи се мотиви и действия трябва да се разгледа и оцени най-новата провокация на Турция, включваща изявления, направени от турския президент Реджеп Ердоган по време на неотдавнашното посещение в Никозия, разделената столица на Кипър. Докато бе в Никозия, за да отбележи 47-ата годишнина от турското нашествие и окупация на Северен Кипър, Ердоган обяви, че мирните преговори на острова могат да се провеждат само между „двете държави", които претендират за територия на острова, и че участието на ООН е приключило.
По време на посещението си Ердоган заяви, че ще се стреми да отвори предградието Вароша на Фамагуста за развитие, действие, което би нарушило съществуващите резолюции на ООН, призоваващи за договорено обединение на окупиран Кипър. Усилията на Турция са най-новите в поредица от събития, предназначени да засилят независимостта на турската част на Кипър. Турция използва териториалните претенции на RNC, за да утвърди своя суверенитет над богатите на енергия води, заобикалящи Кипър и, като разширение, източното Средиземно море. По-рано този месец Ердоган обяви намерението на Турция да продължи усилията си за проучване на находищата на нефт и газ в региона, въпреки твърдото противопоставяне на тези усилия от страна на Гърция, ЕС и САЩ.


Турските действия само засилват безизходицата, която се случи по време на юнската среща на Ердоган и Джо Байдън на срещата на върха на НАТО, където двамата лидери не успяха да достигнат общи точки по безбройните въпроси, които разделят двете им страни.


Колко дълго може да продължи играта в турските отношения със САЩ, ЕС и НАТО, не може да предположи никой. Но докато геополитическите интереси на Турция се сблъскват с нейната възприемана роля на източник на регионална сила и сигурност за НАТО и ЕС, тази сложна комбинация от приятел и враг ще продължи да съществува. Способността на Турция да дразни своите регионални партньори чрез едностранни действия, в момента се компенсира от стратегическата й роля за осигуряване на нестабилния южен фланг на НАТО. Но в този постоянно променящ се свят нищо не трае вечно.
Скот Ритър

Станете почитател на Класа