Предположението, че военната интервенция ще оправи Куба, само илюстрира как интересите на дисидентите в Маями са съобразени с тези на САЩ.
Тъй като в Куба избухнаха протести заради недостиг на стоки от първа необходимост, продължилата десетилетия незаконна блокада на САЩ над Куба вече не беше част от наративите на масовите медии.
През 2020 г. медийният фокус беше върху приноса на Куба в борбата срещу Covid-19 и как въпреки блокадата, островната държава все още се ръководи от своя интернационалистически подход, докато в същото време произвежда и собствени ваксини.
За кратък период разговорите за премахване на незаконната блокада на Куба също бяха част от международния наратив, дори когато медицинските бригади бяха номинирани за Нобелова награда за мир.
Междувременно поради блокадата и Covid-19 икономиката на Куба се сви допълнително. Непоколебимо, правителството на САЩ също продължи да финансира антиправителствени групи. Само че намеренията на САЩ не са демократични, независимо от разпространението на основната пропаганда.
През април 1960 г. в меморандум под заглавието „Упадъкът и падането на Кастро“ отчасти се казва:
„Единственото предвидимо средство за отчуждаване на вътрешната подкрепа е чрез разочарование и недоволство, основано на икономическо недоволство и трудности“.
Призовавайки за икономически лишения, меморандумът по-нататък се застъпва за действия, които „макар и максимално ловки и незабележими, правят най-големите намеси в отказа на пари и доставки за Куба, намаляват паричните и реалните заплати, водят до глад, отчаяние и сваляне на правителство. "
Като се има предвид, че САЩ никога не са отстъпвали в агресивната си политика срещу Куба, защо империалистическият наратив внезапно е изключен от по-голямата картина на кубинците, протестиращи срещу съществуващия недостиг на острова.
Икономическият саботаж на САЩ над Куба е добре документиран и в продължение на 60 години кубинският народ страда от последиците от външната политика на Америка срещу острова, особено когато става въпрос за ограничения в търговията.
Многократните необвързващи резолюции на ООН за премахване на незаконната блокада не доведоха до промяна в това отношение. Почти единодушното съгласие на международно ниво, че американската блокада вреди на Куба, е срещу империалистическата външна политика, която основните медии гледат и неглижират, в зависимост от това кой наратив най-добре отговаря на нейните интереси.
Досега президентът на САЩ Джо Байдън не проявяваше особено очаквания относно Куба, като изглежда, че си е отделил времето до подходящ момент да надгради политиката на администрацията на Тръмп.
Тъй като Куба все още е в списъка на американските спонсори на тероризъм и не полага усилия да отмени политиката на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп за Куба, Байдън сега играе на хуманитарна карта, за да разпали политическите вълнения.
Изявлението на Белия дом описва кубинците, „смело отстояващи своите основни и универсални права“. Несъмнено е така, но не е в съответствие с империалистическите обозначения за острова.
Ако САЩ не са отстъпили в репресивната си тактика срещу Куба, няма нищо, което да подсказва, че хората биха сменили една правова държава с друга, търсеща техния крах, за да реконструират Куба като контролирана площадка на Вашингтон, напомняща за дните преди Кубинска революция.
Така че след като показа, че поддържа политиката на Тръмп, да не говорим за незаконната блокада, Байдън заяви, че ще бъде готов да предложи хуманитарна помощ за Куба и „да даде значителни количества ваксини“, ако международна организация се намеси.
Това след като Куба успешно произведе своя собствена ваксини, които се конкурират както с Pfizer, така и с Moderna по отношение на ефикасността.
Призивите за чужда намеса от кубински дисиденти в Маями допринасят за враждебността срещу острова. Дали медиите ще се сетят за спонсорираните от ЦРУ опити за покушение срещу Фидел Кастро и терористичните атаки срещу кубинци и ще разгледат ли призивите за военна намеса в светлината на десетилетия неуспехи за поставяне на Куба под империалистически контрол?
„Надяваме се, че през 2021 г. президентът Байдън ще може да поправи счупеното от Кенеди през 1961 г.“, заяви кубинският изгнаник Орландо Гутиерес-Боронат.
Предположението на Маями, че военната намеса ще оправи Куба, не поддържа никакви основания, освен че илюстрира как, десетилетия след инвазията в Залива на прасетата, интересите на антиреволюционните дисиденти в Маями са съобразени с тези на САЩ. Логичната стъпка ще бъде за САЩ да прекратят блокадата и да оставят кубинския народ, който не е предал острова си и досега, само за да могат американците да начертаят курса им.
Рамона Уади, Превод: СМ
