Оплакванията на Twitter от руските регулатори, които забавят трафика му, биха били много по-достоверни, ако платформата не беше толкова нетърпелива да се превърне в партизанска ехо камера и да се постави над закона в собствената си родина.
В сряда Русия започна да ограничава Twitter като начин за натиск върху базираната в Сан Франциско компания да премахне над 3100 публикации, за които е установено, че нарушават руския закон. По-конкретно, това включва 450 случая на детска порнография и над 2500 подбуди за самоубийство на непълнолетни.
Twitter отговори, че е „дълбоко загрижен от засилените опити за блокиране и ограничаване на публичния онлайн разговор.
Повече от притеснително е, че Twitter смята детското порно и призивите за самоубийство за „публичен разговор". Първото е незаконно и в САЩ, а двете са против собствените условия за ползване на Туитър.
Twitter може да твърди, че е базиран в САЩ и че Първата поправка на американската конституция защитава свободата на словото на всички на тяхната платформа - но всички вече знаем, че това би било върхът на лицемерието.
Още през май 2018 г. американски федерален съдия определи Twitter като „обществен форум", постановявайки, че тогавашният президент Доналд Тръмп няма право да блокира враждебни потребители, дори от официалния президентски акаунт, а само от личния си. Това би нарушило закона и „никой държавен служител не е над закона", твърдеше съдия Наоми Райс Бухвалд.
Съдия Бухвалд обаче любопитно мълча, когато Twitter реши, че е над закона, забранявайки акаунта на Тръмп, докато той все още бе президент през януари 2021 г., въз основа на това „как неговите туитове могат да бъдат приемани и тълкувани".
Преди да премахне акаунта на Тръмп и цялото му съдържание, Twitter - както и Facebook и YouTube - направо изтри видео видеосъобщенията на Тръмп, в които той призова своите привърженици да запазят мир и да зачитат реда. Сега, когато тези призиви вече ги няма, единственият разказ там е този, прокаран от основните медии и демократите, които твърдят, че Тръмп е "подбудил въстание" в Капитолия на 6 януари.
В навечерието на изборите в САЩ през 2020 г. Twitter заключи New York Post заради легитимна история за Хънтър Байдън и Украйна; постави етикет, в който настоява, че масовите промени в процедурите за гласуване са „сигурни та сигурни" - по просто стечение на обстоятелствата, в съответствие с усилията за „укрепване" на гласуването и осигуряване на „правилния" резултат - и обозначи всички въпроси относно резултата като „оспорени", преди в крайна сметка да забрани тези, които са ги оспорили.
Оттогава Twitter се изроди в едно-партийна ехо камера, където политическите тенденции са без изключение точките за разговор на демократите на деня, често курирани от платени активисти. Уж платформа, а не издател, тяхната странична лента „Какво се случва" постоянно се редактира.
Туитър не са единствената компания от Силициевата долина, която се мисли над закона или е по-мощна от цели държави. Станахме свидетели на неотдавнашните разправии между Facebook и Австралия, в които Марк Зукърбърг се опита да тормози Канбера, за да се откаже от плановете си да принуди онлайн платформите да плащат за новинарско съдържание. Може би Джак Дорси си мисли, че може да направи същото с Москва.
Какъвто и да е резултатът от този сблъсък, не позволявайте на никого да ви накара да мислите, че има нещо общо със свободата на „обществения разговор онлайн" Свободното слово беше основна ценност на Американската република, но това явно вече не е така в образуванието, което сега го замени, по-известно като Нашата демокрация. Силициевата долина подкрепи тази революционна промяна. Сега просто жъне онова, което е посяла.
