Конституцията на тази държава институционализира влиянието на военните по начин, че те реално регулират политическия живот в страната и могат законно да вземат властта, казва експертът
Китай има топла връзка с мианмарската армия, Китай са традиционният им доставчик на оръжия. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ експертът в областта на политиката на Близкия Изток и исляма проф. Владимир Чуков по повод военния преврат в Мианмар.
Той уточни още, че на територията на Мианмар има множество неизследвани нефтени кладенци и невероятни газови находища, които предизвикват интереса на външни сили.
„Китайските фирми, китайското правителство е това, което е установило връзки, така както, да речем, Русия и Туркменистан. Туркменистан е шестата в света по износ на газ. Същата история е и тук. Огромни неразработени природни богатства. Мианмар се явява нещо като поле за конкуренция между двата традиционни големи полюса в тази част на света.
От една страна Китай, която според мен има по-сериозни позиции, и съседна Индия. Мианмар е периферия на периферията. Режимът като цяло, говоря за мианмарската армия, е проводникът на това, което виждаме като философия на китайските представи за просперираща нация. Ако щете, близко до това, което виждаме във Виетнам - тоталитарна държава, в същото време с много пазарна икономика“, отбеляза проф. Чуков
Ротацията, която имаме непрекъснато, борба през последните 20 години между гражданското движение, между гражданската интелигенция и традиционно управляващата тази държава армия, всъщност е причината за това, което видяхме преди няколко дни, коментира още анализаторът.
„Ако погледнем независимостта на тази държава – някогашната Бирма, е близо 70 години (1948 г.), ще видим, че приблизително 50 години те са били под управлението на военна хунта. Военното положение продължава 60 години. Това е част от естеството на политическата система на сегашната държава Мианмар“, обясни той.
Проф. Чуков обясни, че конкретната причина е, че военните не признават резултатите от провелите се ноември месец 2020 г. избори.
„Този преврат стана буквално в деня преди новоизбраните депутати на партията на Аун Сан Су Чжи, които през ноември месец спечелиха приблизително между 80-85% от депутатските места в парламента, да проведат първото си заседание, военните просто не признаха тези резултати. Конституцията на тази държава институционализира влиянието на военните по начин, че те реално остават да регулират политическия живот в страната и след приемането на последната конституция от 2008 година. Военните си имат прокси, имат си партия, чрез която се опитват да бъдат част от политическия живот, но Конституцията им дава право, например да определят силово дадени постове. Има твърде спорни чл. 214 и чл. 215 от Конституцията, които им дават право да вземат властта и то конституционно“, обясни експертът.
По думите му превратът е нищо повече от част от дългата авторитарна история на Мианмар.
