Въстанието в Киргизстан е последната от кризите, избухнали в сферата на влияние на Москва. Кризите в Киргизстан, Армения и Азербайджан, както и в Беларус, са свързани с определени опасения за Русия. Кремъл е изправен пред труден избор, счита авторът и цитира експертни мнения по този въпрос.
За хората в Кремъл, които с ужас гледаха как стотици хиляди беларуси настояват за оставката на дългогодишния президент на страната тази есен, видеозаписите на протестиращите, които нахлуват в офиса на лидера на страната си Сооронбай Жеенбеков в понеделник вечерта и потъпкват неговия портрет не бяха приятно зрелище.
Към въстанието в Киргизстан и Беларус в отговор на твърденията за фалшификация на изборите сега се добавя и войната между Армения и Азербайджан, като всички те представляват взрив на политическия риск в цялата сфера на влияние на бившия Съветски съюз през последните няколко седмици. Всичко това потъва в хаоса на важните икономически и отбранителни алианси на Москва.
Въпреки че възникналите конфликти не са пряко свързани, дълбоките кризи в Киргизстан, Армения и Азербайджан, както и в Беларус, носят белезите, възникнали след разпадането на Съветския съюз, както и сериозни проблеми — от авторитаризъм и заплахи за изборната свобода до спорни територии и етнически конфликти.
Всяка от тези три кризи е свързана с определени опасения за Русия. Що се отнася до конфликта в Кавказ, Турция чрез подкрепата си за Азербайджан оспорва хегемонията на Москва в региона и също така поставя под въпрос позицията на Кремъл като върховен арбитър.
«Неочаквано путинските съседи се оказаха в огън», каза в разговор с кореспондента на изданието в Москва високопоставен западен дипломат. — Трудно е човек да си представи как руският президент ще се справи с всичко това едновременно».
Камила Огунбии, главен анализатор в консултантската компания за анализ на риска Verisk Maplecroft, заяви: „Събитията в Бишкек демонстрират на лидерите на всички държави от бившия Съветски съюз, че след като получиха разширени свободи, хората не желаят да се разделят доброволно с тях“.
А ето какво каза руският външен министър:
„Русия е заинтересована от осигуряване на вътрешна стабилност в Киргизстан, който е стратегически партньор и съюзник. Призоваваме всички политически сили в този критичен момент за републиката да демонстрират мъдрост и отговорност за поддържане на вътрешната стабилност и сигурност. «
Москва има военни бази в Армения, Беларус и Киргизстан и се смята за особено важен чуждестранен партньор. Русия попречи на трети страни като Европейския съюз в Беларус, а и на Китай и САЩ в Киргизстан да засилят своето влияние.
Беларус, Киргизстан и Армения са трима от четирите партньори на Москва в Евразийския икономически съюз (друг член е Казахстан), ръководеното от Русия политическа, икономическо и търговско обединение. Тези държави, заедно с Русия, Казахстан и Таджикистан, са членове на организацията на Договора за колективна сигурност по модел на НАТО, чиято Харта съдържа разпоредба за взаимна защита.
Кремъл е притиснат между две алтернативи: намесата в подкрепа на съюзниците може да предизвика реакция в обществото, а оставянето на съседите да се оправят сами може да създаде верижна реакция в региона и намек за собствената му слабост.
„Всички страни в конфликта в Киргизстан обикновено подкрепят силните връзки с Русия“, каза Ливия Паджи, партньор в консултантската фирма за анализ на политическия риск GPW.
„Следователно Кремъл ще бъде готов да позволи на местните събития да се развият, стига те да не засягат геополитическия алианс с Москва“.
Петя Паликрушева
