Мнимото писмо за Фицджералд и Хемингуей
Грипната епидемия от 1918 г. , по известна като Испанския грип, е била с висока смъртност, подобно на коронавируса и е предизвикала паника и депресия по цял свят.
Различни изчисления сочат, че са заразени поне 500 млн. души между януари 1918 г. и декември 1920 г. Тогава това е било повече от една четвърт от населението на земята. Според данните са умирали между 3 и 5% от заразените, а в някои райони се стигало и до 10% смъртност. Само в управляваната от Великобритания част от Индия са загинали над 13 млн. души.
Американски войници, болни от грип, настанени в импровизирана лечебница в щата Канзас, 1919 г. Снимка: Уикипедия
Някои изчисляват жертвите по света дори общо на 100 млн. души. Заразата стига до най-северните райони на планетата, в Арктика, и до най-отдалечени острови в Тихия океан. Грипът е убил 8% от населението на архипелага Тонга и 16% от населението на островната държава Науру в Микронезия. В Западна Самоа, пристигащите с корабите от Нова Зеландия заразяват 90% от населението, а умират 30% от възрастните мъже, 22% от жените, 10% от децата.
Поради цензурата по време на Първата световна война данните за ранния етап на епидемията в някои европейски страни не са събирани и съобщавани, остават непълни.
Вестниците във Франция, Германия и др. съобщават без цензура само данните за неутрална Испания. Това, както и разболяването на тогавашния испански крал оставят впечатление, че грипът най-силно е ударил Испания и така епидемията си спечелва името „Испански грип”.
Това е грипен вирус тип А, H1N1. Епидемия с вирус от същия тип H1N1
се появява през 2009 г. с наименованието „свински грип”,
поради особеностите в произхода на щама. Той заразява между 11 и 21% от населението на земята, а починалите от директно от грипа или свързани с него усложнения са между 151 хил. и 575 хил.
Повечето грипни епидемии покосяват най-старите и най-младите възрастови групи. Но Испанският грип през 2018 -2020 г. неочаквано удря най-силно само по-младите 15-40 годишни, и бебета.
Сега с коронавируса е точно обратното – той покосява най-много възрастните хора над 60 и над 70 години, но почти не засяга бебета, деца и юноши, хора до 40 години.
Според ново изследване на вирусолози от 1999 г. Испанският грип тръгва от медицински лагер на английски войници в градчето Етапл, Северна Франция. през декември 1917 г. Военни лекари патолози отбелязали в докладите си, че има висока смъртност от зараза, която те оценяват като грип. Препълненият военен лагер и лазарет били идеалната среда да плъзне заразата.
(Откъде тръгва и какъв е сегашният коронавирус – виж тук).
Съвременни изследвания показват, че с едно кихане или кашляне могат да се разпръснат във въздуха до половин милион вируса от този тип H1N1. Големите струпвания на войски по време на войната и непосредствено след нея спомагат за пандемията.
Втората вълна на Испанския грип, която започва от края на лятото-есента на 1918 г., е била най-смъртоносната. Обществото е докарано до депресия. Тогава няма такива защитни предпазни средства, медикаменти и дезинфектанти като сега и хората са живеели с фаталистично усещане, дори да спазват хигиена.
Впрочем, и в България един век по-късно няма достатъчно предпазни средства дори за лекарите, спиртът свърши по аптеките. Подобна вълна на депресия и психоза се надига у хората и сега, макар тук епидемията още да не е препълнила болниците и хората да не са затворени принудително.
Отражение на тази депресия по света е добилото неочаквана истерична популярност
писмо на писателя Френсис Скот Фицджералд
как той, съпругата му Зелда и писателят Хемингуей прекарват грипното време през 1920 г. в Южна Франция. То беше споделено из социалните мрежи в англоезичния свят милиони пъти, появи се и на български. Всъщност писмото е съвременна имитация, умело наподобяваща стила на Фицджералд. Публикувано е в хумористичен сайт (виж тук), подобен на българския „НЕновините”.
Но писмото е израз на съвременните настроения и надежди на хората за сегашната грипна епидемия.
Писмо на Скот Фицджералд от Южна Франция през 1920 г., където той, заедно с Хемингуей, преживява епидемията от Испански грип:
„Скъпа Розмари!
Денят беше безкраен и пуст, сякаш бе окачен към небето в мрежа. Благодаря ти, че писа.
Виждам въртележката от паднали листа да обикаля около кошчето за боклук пред прозорците. Звучи като джаз. Празни улици. Почти всички граждани се скриха в домовете си и то не без причина. Сега изглежда модерно да се избягват обществени места. Дори и баровете, казах на Хемингуей, а той ме удари в стомаха. В отговор го попитах дали си е измил ръцете. Той не ги мие. И дори не мислеше да отрича. Той смята, че това е обикновен грип. Чудя се кой му е казал това.
Хемингуей и Френсис Скот Фицджералд. Снимка: Лит. музей
Администрацията предупреди всички, че трябва да се запасим с необходимото за месец.
Ние със Зелда си купихме червено вино, уиски, ром, вермут, абсент, бяло вино, шери, джин и, не дай Боже, бренди, ако се наложи. Моля, моли се за нас.
Ако можеше да видиш площада, изглежда страховито. Ужасявам се от проклетите възможности, които носи такова бъдеще. Дългият ден бавно се търкаля в уискито със сода, което все повече прилича на вода.
Зелда казва, че това не е причина да се пие, но по друг начин писалката не се задържа в ръцете.
Седейки на верандата умислен, гледам зад далечната линия на хоризонта, скрит в мътна мъгла, и сякаш различавам безмилостно наказание, което отдавна се движи към нас.
И все пак, в назъбените очертания на облаците в залеза, забелязвам една-единствена ивица светлина, която ме кара да вярвам, че ще дойде по-добро утре.
Какво правя?
Утре ще е по-добре! Със сигурност.
Аз предусещам!“
Искрено твой,
Ф. Скот Фицджералд
