Маршал Йосип Броз Тито, който управлява Югославия 35 години, беше един от най-ярките комунистически лидери през ХХ век. Той поддържаше топли отношения със съветските генерални секретари, макар че Югославия не влезе във Варшавския договор. Тито се превърна един от основателите на „движението за неприсъединяване“. След смъртта му Югославия оцеля само 11 години; след това избухнаха войни между републиките. Фактът, че Тито уравновесяваше интересите на различните народи, налага мнението, че той не е южен славянин.
Дали маршалът не беше руснак или руски агент?
„Нехърватският“ хърватин
Съмненията, че Тито е хърватин, се появиха в Югославия още през 70-те години, когато страната се тресеше от „Хърватската пролет“. Тези събития започнаха със спорове между лингвистите и завършиха с националистически и сепаратистки настроения и те предизвикаха недоволството на маршала. Той потуши студентските демонстрации, проведе чистка сред комунистическите кадри в Загреб и накара да млъкнат привържениците на икономическата независимост на Хърватия, която беше република – донор, за по-малко развитите региони в Югославия. Можеше ли да постъпи така роденият в село Кумровец Тито или той беше внедрен, за да изпълни определена мисия?
Странности в ранната биография на Тито
Първата половина от живота на Йосип Броз, с партиен псевдоним Тито, прилича на авантюристичен роман.
Той произлиза от многодетно селско семейство, а образованието му е четвъртокласно. Впоследствие маршалът не обичал да посещава родния си край, не общувал с братята и сестрите си. До края на живота си Тито пишел с грешки на хърватски. Той започнал кариерата си като обикновен работник в Чехия, Австрия и Германия; по времето на Първата световна война Йосип Броз попаднал в плен в Русия, бил на Волга, в Сибир и на Урал, преминал през трудов лагер и затворник в Петропавловската крепост. Бившият войник от австроунгарската армия влязъл в Червената гвардия и участвал в боевете срещу белите. В Омск той се оженил за 15-годишната селянка Пелагия Белоусова. През 1920 г. се върнал в родината.
Докато Тито отсъствал, на картата на света се появила нова държава – кралство Югославия, против което бъдещият маршал започва борба в редовете на комунистическата партия.
Вероятният момент на „подмяната“
Гонен от страната на белградското правителство, през 1934 г. Тито пристига в Съветския съюз, където работи по линията на Коминтерна. Той изкарва в Москва няколко години. Там се развежда с Пелагия, която му ражда четири деца. Тя е изпратена в лагер.
Според личния лекар на Тито – Александър Матунович, който наблюдава лидера преди смъртта му, през 30-те години той е заменен с двойник. Тази операция според медика е дело на чекисти от НКВД. Дали бъдещият лидер на КПЮ като таен агент е работел по указания на Москва или е действал самостоятелно, можем само да се досещаме. Но е ясно, че Тито като лидер на Югославия напълно устройвал Съветския съюз, затова не беше отстранен.
„Руски“ черти
Онези, които отблизо познавали бита на президента на Югославия, отбелязват странностите, които не се връзват с неговата официална биография. На сърбохърватски Тито говорел с акцент, но отлично знаел руски език и дори киркизски. Маршалът често рецитирал стихотворения на Пушкин и Лермонтов. Той бил ярък полиглот, което не е характерно за един необразован работник, какъвто официално бил Тито. Като личност той бил изтънчен, ерудиран, свирел на пиано, познавал етикета и обичал разкоша.
Контрааргументите
Противниците на теорията за руския произход на Тито имат обяснения за неговото поведение. Студеното му отношение към хърватските патриоти било продиктувано от смесения му произход – майка му била словенка, и верността му към интернационализма. Освен това главните противници на маршала по времето на Втората световна война били хърватските усташи – съюзници на Хитлер.
Привързаността му към руската култура се обяснява с продължителното му странстване из Русия, с руската му жена и тесните връзки със съветските комунисти.