Макар Вашингтон да не поддържа териториални спорове в Азиатско-тихоокеанския регион, това правят някои от съюзниците и това е един от факторите, които биха могли да предизвикат морска война между Китай и САЩ. Но въпреки че разногласията са неоспорим факт, военноморските сили на двете страни се стремят да избягват взаимно антагонистични отношения, счита адмирал Джон Ричардсън от американския флот
"Има някои области, в които не сме съгласни. Мисля, че това е естествено между два народа с тази сила и сложност", каза началникът на военноморските операции в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. Въпреки това, Ричардсън казва, че и двете страни правят "всичко възможно, за да облекчат и намалят риска от поява на някаква тактическа грешка, която води до ескалация".
Така адмиралът определя редица прости навици на взаимодействие между двете флотилии, за да се избегне загуба на време и ресурси за ненужни конфронтации.
1. Поддържане на предвидимост: според Ричардсън, Кодексът за непредвидени срещи в открито море, споразумение, подписано от Китай, САЩ и други 19 страни, за да се намали рискът от морски произшествия, предвижда "ниво на предсказуемост" за военноморските сили в случай на неочаквани срещи, и предоставя "изключително важни" механизми за обмен на комуникации.
2. Тесен диалог между лидерите: "Комуникацията Лидер с Лидер е много важна", каза адмиралът, като подчерта важността на обмена на информация между военноморските командири и добави, че "колкото повече взаимно доверие се създаде на лично ниво, макар да звучи тривиално, се постига по-добро управление на кризи и грешки в изчисленията, когато те се случат. "
3. Създаване на прецедент: Ричардсън твърди, че морските власти трябва да спазват договорените правила и да ги укрепват "непрекъснато със стабилно ниво на комуникация", така че това поведение да стане рутинно и "хората да разбират това, което се някой стреми да постигне, тъй като поради липса на информация или комуникация, хората твърде често интерпретират нещата към най-лошото".
