Водеща група в татарския етнос в Русия са казанските татари

 Никой днес не се съмнява, че техните прадеди били българите. Има много интересни версии за това как българите станали татари и за произхода на тази дума.

За пръв път името „татар“ се среща през 8 век в надписа на паметника на прочутия пълководец Кюл-тегин, от времето на Втория Тюрски каганат – държавата на тюрките, която се намирала в днешната Монголия. В надписа се споменава за племенните съюзи между „отуз-татар“ и „токуз-татар“.

През 10-12 век етнонимът „татар“ се разпространил в Китай, Средна Азия и Иран. Ученият от 11 век Махмуд Кашгари в своите трудове нарича „Татарска степ“ пространството между Северен Китай и Източен Туркестан. Вероятно по тази причина в началото на 13 век така започнали да наричат монголите, които по това време победили татарските племена и завзели земите им.

През 1902 г. ученият антрополог Алексей Сухарев в труда си „Казанските татари“ посочва, че етнонимът „татари“ произлиза от тюркската дума „тат“, която означава „планина“, и персийската дума „ар“ или „ир“, която означава „човек, мъж, жител“. Думата се среща също в български, унгарски и хазарски език.

Съветската изследователка Олга Белозерска свързвала произхода на етнонима „татар“ с персийската дума „тептер“ или „дефтер“, която се превежда като „колонист“. Но специалисти отбелязват, че етнонимът „типтяр“ има по-късен произход. По-скоро той възникнал през 16-17 век, когато така започнали да наричат българите, преселили се от своите земи на Урал и в Башкирия.

Съществува хипотезата, че името „татари“ е произлязло от древноперсийската дума „тат“. Така в по-старите времена наричали персите. Изследователите се базират на учения от 11 век Махмуд Кашгари, който писал, че „тюрките наричат „татами“, онези, които говорят на езика фарси“ – едно от афганистанските наречия.

Но тюрките наричали „татами“ и китайците и дори уйгурите. Вероятно в началото думата „тат“ означавала „чужденец“; напълно е възможно тюрките да наричали първо „татами“ ираноговорящите, а след това името да се е разпространило за други чужденци. Руската дума „тать“ вероятно е заимствана от персите.

Древните гърци наричали „тартар“ ада. Така думата „татарин“ можела да означава обитател на подземните дълбини. Това име възникнало още преди нашествието на войските на Батий в Европа. Вероятно там го пренесли пътешественици и търговци, но още тогава думата „татари“ се асоциирала у европейците с източните варвари. След нашествието на Бату-хан европейците започнали да ги възприемат като народ, излязъл от ада, който сеел ужасите на войната и смърт. Лудвиг IX бил наречен „свети“, защото се молел и призовал народа си да се моли, за да избегне нашествието на Батий. Както сочи историята, по това време починал хан Угедей и монголите се върнали назад.

Оттогава за европейците татарите се превърнали в обобщение на всички варварски народи, които живеели на изток.

В някои стари карти на Европа Татария била разположена близо до руската граница.

Империята на монголите се разпаднала през 15 век, но европейските историци чак до 18 век продължавали да наричат „татари“ всичките източни народи от Волга до Китай. Татарският пролив отделя остров Сахалин от континента и се нарича така, защото на бреговете му също живеели татари – орочи и угедейци. Така смятал Жан Франсоа Лаперуз, който нарекъл пролива с това име.

Някои учени смятат, че етнонимът „татари“ има китайски произход. В 5-и век на североизток от Монголия и Манчжурия живеело племе, което китайците нарекли „та-та“, „да-да“ или „татан“. В някои китайски диалекти името звучало като „татар“ или „тартар“. Племето било войнствено и постоянно създавало проблеми на съседите си. Вероятно по-късно името „татар“ се разпространило и на други народи, недружелюбни към китайците.

По-скоро точно от Китай името „татари“ проникнало в арабските и персийските литературни източници.

Според преданията войнственото племе било унищожено от Чинхисхан. Монголоведът Евгений Кичанов пише: „Така загинало племето татари, което още преди процъфтяването на монголите дало името си и се превърнало в нарицателно за всичките татарско-монголски племена. И когато… на Запад, 20-30 години след тези войни, се раздали тревожни викове: „Татари!“, сред завоевателите имало малко татари; останало само грозното им име, а те отдавна лежали в земите на родния си улус…“