В момента, в който станал канцлер на Германия през 1933 година, Хитлер организирал конфискацията на държавната културна собственост. Фюрерът бил неуспял артист, но се смятал за познавач и ценител на изкуството. Той побързал да наложи своя естетичен идеал върху цялата нация. Творбите, предпочитани от върховните служители на Третия Райх, били класическите портрети и пейзажи от стари германски майстори. Модерното изкуство, разминаващо се с тези изисквания, било наречено „изродено".
Целта на Хитлер била да създаде чиста германска култура, като премахне напълно „лошото" изкуство и го замени с германски творби. В хода на тази кампания за културно прочистване изчезват завинаги безброй безценни европейски съкровища.
Изчезналата стая
Цялата стая представлявала произведение на изкуството и една от най-големите творби от скъпоценности, създавани някога. Тонове (буквално) от висококачествен кехлибар, обсипан с диаманти, смарагди, нефрит, оникс и рубини украсявали стените на летния дворец на Екатерина Велика в Русия. Царете, които управлявали преди и след нея, безкрайно ценели този уникален скъпоценен спектакъл.
В продължение на повече от 50 години Кехлибарената стая, както станала известна, смайвала щастливците, които попадали в нея. Но тогава, по време на германската окупация в Русия през 1942 година, нацистите посетили двореца. Те, подобно на мнозина, били пленени от красотата на Кехлибарената стая. Толкова пленени, че решили да я откраднат. Оправданието им било, че стаята е част от германската култура. Те вярвали, че имат право да я притежават. Или поне Хитлер им казвал така.
През 1701 година германският скулптор и архитект Андреас Шлютер проектирал Кехлибарената стая за краля на Прусия Фридрих І. След смъртта му стаята преминала в ръцете на неговия син крал Фридрих Вилхелм, който няколко години по-късно я подарил на руския цар Петър Велики. Петър получил кехлибарените панели, опаковани в 18 сандъка, и ги изпратил в Санкт Петербург.
Там сандъците останали неотворени приблизително 24 години, докато тогава царуващата Екатерина Велика не разпоредила Кехлибарената стая да бъде монтирана в нейния зимен дворец. Тя стояла там 15 години и после била преместена в царския летен дом в Царское село. Кехлибарената стая била сглобена и останала там още 171 години.
Кехлибарената стаяПрез 1941 година нацистите окупирали Русия и плячкосали многобройните музеи, синагоги, църкви и домове в страната, задигайки произведения на изкуството, религиозни артефакти и лична собственост. Дворецът в Санкт Петербург бил ограбен, както и този в Царское село (тогава вече град Пушкин).
Точно там нацистите открили Кехлибарената стая, която представлявала специален интерес за Хитлер.
Нацистите разглобили и опаковали разкошната стая в 27 сандъка, заедно с други ценности от двореца. Съдържанието било натоварено на влак, пътуващ за Кьонигсберг (днес град Калининград), където стаята била сглобена и изложена в Замъка Кьонигсберг. Тя останала там приблизително 4 години.
През януари 1945 година въздушно нападение на британците принудило немците да разглобят Кехлибарената стая и да я съхранят на по-сигурно място. Мястото остава неизвестно. Всъщност, сандъците, пазещи Кехлибарената стая, не са видени никога повече. Някои вярват, че те са били скрити в замъка и са унищожени, когато той изгорял, а други смятат, че стаята е заровена в една сребърна мина. Истината все още е загадка.
Макар Кехлибарената стая да е едно от най-великите липсващи съкровища, тя не е единствена. През Втората световна война изчезват безброй предмети, включително и някои от най-ценните съкровища и произведения на изкуството в Европа. Смята се, че нацистите са откраднали голяма част от тези скъпоценности, като много от тях са продадени. Някои творби пък били унищожавани веднага, тъй като не били достатъчно „германски".
Нацистки войници крадат произведения на изкуството
Нацистите повели кампания, чрез която се опитали да дестабилизират нонконформистките култури, особено евреите, като измислили серия от закони, които им позволявали да оправдаят и регулират законната конфискация на културна и лична собственост. Кампанията е една от многото стъпки, водещи до окончателното решение – унищожаването на еврейската култура.
Всичко започнало с регулирането и масовата конфискация на изкуства от германските държавни колекции. Но конфискацията на културна собственост бързо се разпростряла из европейските страни, които попаднали под нацистка окупация.
Това отнемане на произведения на изкуството е безпрецедентно, тъй като никога преди творби не са били местени в подобен мащаб. Освен това, за първи път в историята, нацистите се обърнали към помощта на специалисти по изкуствата, чието задължение било да снабдяват и запазват движимите творби.
Този процес започнал много преди Втората световна война и щял да има много последствия в идните години.
