Ангела Меркел не е човек, който често дава интервюта. Нито пък е политическа фигура, чийто личен живот е на показ за целия свят, както се случва с някои други лидери. Напротив. Завесата на нейния свят извън политиката рядко се дърпа и никога докрай. Често журналистите просто гадаят и правят предположения по отношение на нея и на нейното бъдеще в политиката, които в много случаи се оказват грешни. Например, миналата година, когато Старият континент се питаше дали Меркел ще се кандидатира за четвърти мандат, онези репортери, които прогнозираха, че тя ще се оттегли, изхождаха основно от нейно интервю, дадено преди близо 20 години. „Някой ден искам да намеря правилния начин да напусна политиката. Много по-трудно е отколкото си представях", казала тогава Меркел. Това показва всъщност колко много се пази канцлерът от интервютата.

Още по-озадачаващ е фактът, че човекът, пред когото канцлерът единствено се разкрива, дори не е журналист, а артист – фотографката Херлинде Кьолбъл. Двете споделят наистина специална връзка. Това е жената, която от 1991 г. досега, с пауза между 1999 г. и 2006 г., всяка година се среща с Меркел, прави й портрет я и й взима интервю. Често я пита едни и същи въпроси.

Меркел през 1991 г.

Всъщност тази връзка започва, след като в началото на 90-те години Кьолбъл решава да започне поредицата „Следите на властта", в която проследява как високата позиция променя физиката на политическите фигури. Проектът трае 8 години, а в него освен Меркел участват Герхард Шрьодер, Йошка Фишер и други фигури от политическата сцена, чиято слава обаче залязва с течение на времето. Всъщност Кьолбъл трудно убеждава Меркел да се включи, но в крайна сметка успява. Това, което най-много прави впечатление на фотографката при първата й среща с бъдещия канцлер, е колко срамежлива е тя тогава. На първия си портрет тя изглежда сякаш е изобличена. Но политиците винаги слагат маски, за да прикрият емоциите си.

Меркел през 1995 г.

През 1996 г. фотографката открива, че езикът на тялото на Меркел се е променил. Тя вече не е толкова притеснителна, гледа уверено в обектива, с изправен гръб е. Тя взема интервютата, веднага след като е направила кадъра. Задава й три въпроса – „Какво научихте тази година?", "От какво се отучихте?" и "Намерихте ли време да приготвите кейк от сливи?". Меркел споделя пред нея, че в началото много се е притеснявала, когато например трябвало да слуша реч – чудела се къде и как да държи ръцете си, пристъпвала от крак на крак. Това, разбира се, било доизкусурено с времето.

Бъдещият канцлер вече е придобила повече увереност през 1998 г.

„Подобна длъжност променя хората и то невинаги в положителна посока. Те се учат да си слагат маска, за да прикриват емоциите си. Не мога да си представя по-трудна работа от това да бъдеш национален лидер. Постоянно общественото внимание да е приковано в теб, било заради роклята, която носиш, или петната пот под мишниците", разказва Кьолбъл. 

Кьолбъл рестартира проекта през 2006 г., година след като Меркел е избрана за канцлер. Твърди, че той ще продължи, докато тя е на тази длъжност. Тази година например фотографката споделя, че е била поразена колко малко се е променила Меркел, имайки предвид стреса, на който бе подложена през последните 12 месеца – миграционната криза, първата терористична атака на „Ислямска държава" в Германия, Брекзита и т.н. Явно канцлерът вече е натрупала опит, който й помага по-лесно да минава през трудните моменти. Или пък е станала много добра в слагането на маски. Преценете сами. Вгледайте се в снимките й. Нали казват, че очите са прозорец към душата.

2006 г., година след като Меркел става първата жена канцлер на Германия.