Учените Янив Ерлих (Yaniv Erlich) и Дина Зелински (Dina Zielinski) подбраха шест файла за кодиране и запис в ДНК. Това са компютърната операционна система KolibriOS, френският филм „Пристигането на влака“ от 1985 година, кодът на 50-доларов ваучър на Amazon, компютърен вирус, изображенията от плочките на Pioneer 10 и изследването на Клод Шенон в областта на теорията на информацията от 1948 година.
Всички тези файлове са обединени в един общ файл, който след това е разделен на къси редове двоичен код. С помощта на фонтанни кодове те са компресирани по случаен начин като „капки на фонтан“ блокове със съчетанията 00, 01, 10, 11 за четирите нуклеинови основи на ДНК. Всяка „капка“ е белязана по специален начин, а блоковете са обединени в един общ блок.
Специалистите са генерирали 73 000 подобни ДНК блока, всеки от които съдържа приблизително 200 нуклеотида. Цялата информация е побрана в един общ текстов файл, който стартъпа Twist Bioscience, чрез синтез на ДНК превърна цифровите данни в биологични. След две седмици след подаването на информацията екипът на Ерлих получи малка епруветка с ДНК молекули.
Учените демонстрираха умножение на ДНК чрез полимеразна верижна реакция, даваща възможност за генериране на практически неограничен брой копия на ДНК образеца. Чрез технологии за секвениране и четене на ДНК с помощта на специален софтуер, файловете бяха успешно прочетени.
Колумбийският университет и Нюйоркският геномен център (NYGC) показаха, че алгоритмите за стрийминг на видео, могат на практика да разкрият цялостния потенциал на ДНК за съхранение на голям обем информация с помощта на четирите нуклеотида.
Най-впечатляващото при този експеримент е, че с помощта на познат алгоритъм е възможно да се запишат 215 петабайта данни в един грам ДНК – 100 пъти повече, отколкото с използваните досега методи.
