Американските историци са пуснали непубликувана статия от бившия министър-председател на Обединеното кралство, Уинстън Чърчил, за съществуването на живот на други планети. Есето озаглавено "Сами ли сме във Вселената?, написано в края на 1939 г., е било открито през май 2016 и връчено на астрофизика Марио Ливио, който разкри съдържанието му в списание Nature.
Според Ливио, освен че е един от най-влиятелните политици на ХХ век, Чърчил е страстен любител на науката и технологиите. Той е първия премиер, който има научен съветник и е написал статии за еволюцията, клетката и ядрента физика. Въпреки това, скорошното откритие изненада експертите, тъй като много от идеите на британския политик, въпреки изминалото време, остават източник на проучване за модерната астрофизика.
Чърчил подкрепя идеята, че човешките същества не са единствените живи същества във Вселената, и че водата е от съществено значение за живота. Той смята, че наличието на вода трябва да ръководи търсенето на извънземен живот на други планети.
В тази връзка, той е определя "обитаемата зона" (район около звезда, чиято температура и осветеност позволяват наличието на вода) и стига до заключението, че в слънчевата система Венера Марс могат да поддържат живота, защото са единствените, които отговарят на необходимите условия.
Извън нашата планетарна система той отбелязва, "слънцето е само една звезда в нашата галактика, която съдържа няколко милиарди други звезди." Предполага се, че има планети с достатъчна големина и на необходимото разстояние от своята звезда, за да съдържат вода. Тези му наблюдения възникнат десетилетия преди първата от хилядите известни екзопланети да бъде открита.
"Един ден, дори в не много далечно бъдеще, ще бъде възможно да се пътува до Луната и дори до Венера и Марс", твърди той.
Само 80 години по-късно, търсенето на признаци на живот на повърхността на Марс е в ход, климатичните симулации на Венера показват, че може да е била обитаема и астрономите смятат, че в рамките на няколко десетилетия ще открият следи от живот на екзопланетите, без да се забравя, че човек стъпи на Луната.
