Една храбра жена стана мишена за поддръжниците на Брекзит. Британският Върховен съд разглежда жалбата на Джина Милър, която иска решението да се вземе с участието на парламента. И плаща висока цена за тази своя борба.
:
Джина Милър със сигурност е била наясно, че заради жалбата си пред Върховния съд ще се превърне в мишена за нападките на онези медии и политици във Великобритания, които от самото начало настояват за излизането на страната от ЕС. Но едва ли е очаквала, че ще стане обект и на смъртни заплахи. Че ще ѝ се наложи да премести офиса си на тайно място и да инвестира десетки хиляди лири за лична охрана. Наскоро булевардният вестник „Сън" я окачестви като „чуждестранна милионерка" и илюстрира статията със снимка, на която произхождащата от Гвиана инвестиционна мениджърка изглежда особено тъмнокожа. С оглед на всичко това не е никак учудващо, че в понеделник Джина Милър се яви пред съда, сякаш беше тръгнала на война: заобиколена от телохранители, стиснала устни, без следа от усмивка към насъбралите се нейни привърженици.
Смъртни заплахи и озъбен расизъм
Милър принципно подкрепя ЕС, но не се обявява категорично против Брекзита. Тя държи единствено на това: в процеса по излизането на Великобритания от ЕС да се включи и парламентът. Тоест, да не се предоставя единствено на премиерката Тереза Мей и на нейния кабинет правото да задействат член 50 и така да стартират напускането на Евросъюза.
Привържениците на Брекзита се опасяват, че парламентът може да разводни решението за излизане. Или дори да го блокира. И затова настояват това решение да се вземе еднолично от правителството. Парадоксът в случая е следният: в кампанията преди референдума противниците на ЕС издигаха лозунга „Да си върнем контрола!", тоест - да се възстанови властта на „най-забележителния парламент в света". Британският. В момента Джина Милър иска тъкмо това: да бъде овластен британският парламент.
Заплахите, сексистките и расистките обиди, с които в момента я заливат, са показателни за настроенията в страната. След референдума през юни насилията срещу представители на малцинствата се увеличиха до такава степен, че правителството реши да подкрепи инициативата #BetterThanThat, чиято цел е да утвърди такива традиционни британски ценности като толерантността и свободата на словото.
Проевропейците си мълчат - от страх?
В същото това време привържениците на ЕС в британската политика са необичайно притихнали. Мнозина очевидно се страхуват от своите безскрупулни противници. Например от вестници като „Дейли Мейл", който в нацистката традиция обяви за „врагове на народа" съдиите от Върховния съд, отсъдили на първа инстанция в полза на Джина Милър и нейните последователи. Или пък от хора, които в Туитър призовават към саморазправа с депутатката от Консервативната партия Анна Собри, привърженичка на членството в ЕС. Според техния призив, Собри трябва да бъде „джококсирана", тоест - да я сполети съдбата на убитата депутатка от Лейбъристката партия Джо Кокс, която също подкрепяше членството в ЕС.
Решението по иска на Джина Милър се очаква чак в началото на януари. Много вероятно е съдът да приеме нейната аргументация, защото през 1972 година британският парламент прие специален закон за присъединяването на страната към ЕС. По логиката на този закон решението за излизане също трябва да бъде взето с участието на парламента. А не само от правителството.
Едва ли нещо ще се промени
Какво следва от всичко това за Брекзита? Вероятно почти нищо. Тереза Мей е решила да приключи колкото е възможно по-бързо с тази процедура - независимо дали парламентът ще участва или не. И се придържа към собствения си график: в началото на идната година да бъде задействан член 50, след което започва обратното броене - Великобритания разполага с не повече от две години, за да уреди бъдещите си отношения с ЕС. Повечето депутати в Долната камара на парламента, включително и част от онези, които подкрепят членството в ЕС, едва ли ще се обявят против волята на избирателите, които дадоха гласа си за Брекзита. "Та нали искам да бъда преизбрана?" - както се изрази една депутатка от Лейбъристката партия, която иначе, в частен разговор, е горещ привърженик на ЕС.
„Храбра жена", каза един колега по адрес на Джина Милър. Да, както на нея, така и на другите привърженици на ЕС занапред ще им трябва много храброст. Защото ако Върховният съд се произнесе в нейна полза, публичните нападки ще станат навярно още по-яростни.
Тъй че: шапки долу пред Джина Милър!