Около 50 хил. германци живеят постоянно в Турция: служители на германски фирми, хора на науката или от смесени бракове. Как усещат те политическите промени в страната, разказва Дорис Бирет, която от 8 г. живее в Турция.
Дорис Бирет поздравява на турски всички, които я посещават в турската Ривиера. Тя е изучавала езика в продължение на осем години, защото иска напълно да се интегрира в турското общество. 73-годишната актриса, певица и кабаретистка е пътувала къде ли не на борда на круизния кораб "MS-Europa" и е можела да се установи навсякъде по света. Но си избира да живее в Турция след пенсионирането си. Което не е никак случайно.
Преди осем години тя си купува жилище в крайбрежния град Каш, югозападно от Анталия. "Хората тук са навероятно гостоприемни и сърдечни. Подобно нещо не съм преживявала нито в Испания, нито във Франция", признава тя. Освен това в Турция се чувствала по-млада. Подобно усещане имат и 10 000 германци, които прекарват старините си по турското крайбрежие. Но този привиден райски живот започва да се променя.
Преди четири години на Дорис Бирет и направило впечатление, че все повече жени започват да носят забрадки - вероятно като израз на завръщането им към традиционните ценности. Първоначално тя не виждала нищо лошо в това. Впоследствие обаче още нещо ѝ направило впечатление - как все повече членове на управляващата "Партия на справедливостта и развитието" бързо забогатявали. В градчето, към което допреди 30 години водели само селски пътища, възникнала модерна инфраструктура. Едновременно с благосъстоянието на хората се засилвала и властта на Ердоган, когото все повече обикновени хора започвали да харесват.
Масовите арести и чистки след неуспешния опит за преврат през юли променят и хората от приятелския кръг на Дорис Бирет. "За политика не бива да се говори. Не се знае кой за какво може да те обвини след време. Същото важи и за мен - не ме оставят да говоря. Чувствам се безпомощна", казва тя. А Дорис Бирет се интересува от политика, но не смее да задава въпроси - не иска да причинява неприятности на приятелите си, сред които има и няколко полицаи. "Те са дали клетва за вярност към държавата", казва тя.
"Ако се наложи, ще бягам"
В Каш все още няма засилено военно и полицейско присъствие, но са зачестили контролите по пътищата. Започнали да изчезват и хора. "Една германка, която познавам отдавна, беше омъжена за турчин. Той пък посещавал едно от училищата на Гюлен. И двамата внезапно изчезнаха", споделя Дорис. Разказва, че ѝ се обадила приятелка от Анкара, плачейки по телефона: няколко души от нейните познати били тикнати в затвора. От балкона на жилището на Дорис се вижда Европа - само на три километра се намира гръцкият остров Кастелоризо. "Ако някога тук започне да се стреля или пристигнат войници, ще се махна много бързо", казва тя.
Турция брани традициите си с всички възможни средства
Хората, които не издържат на политическото напрежение в големите градове като Истанбул и Анкара, не бързат да напускат страната. Много от тях първо опитват да намерят спокойствие някъде в провинцията. "Много хора купуват жилища тук", казва Дорис Бирет. Пристигат турци, но също и германци. След неуспешния преврат обаче и много германци са напуснали турция - между 2 и 3 хиляди души, по оценка на гражданското сдружение "Мост", защитаващо интересите на много германци в Турция. Има дори и арестувани сънародници на Дорис - по обвинение в симпатии към движението на Гюлен. По данни на германското консулство, всички задържани впоследстве са били освободени. В същото време много сътрудници на германски фирми в Турция са се завърнали обратно в Германия. А Дорис Бирет?
Все по-малко турци искат да имат нещо общо с Европа. Много от познатите на Дорис ѝ признават открито, че нямат нужда от Европа и че тя повече не ги интересувала. Възрастната жена смята, че се е стопила и последната надежда за по-тясно сближаване на Турция със Запада и неговите ценности. "Наблюдавам случващото се по светеа със загриженост. Не само в Турция нещата излизат извън контрол. Това ли ни остава - да се затворим на някой малък остров ида се наслаждаваме на остатъка от живота си", пита Дорис Бирет.
"Не се страхувайте да посещавате Турция!"
Германката не вярва, че може да попадне в затвора, ако "сгази лука". Но със сигурност това ще означава и край на престоя ѝ в Турция. Разрешителното ѝ за пребиваване е валидно още две години, след което трябва да подаде молба за удължаването му. Право на постоянен престой ще получи чак през 2020 година. Нейното желание е да остане в Турция. Но ако Ердоган започне да репресира и чужденците, ще напусне страната с болка на сърцето.
Дорис Бирет не критикува системата. Тя гледа със съчувствие на турците, които толкова много обича. "Вече не идват туристи, което е истинска катастрофа за местните хора - много от тях са вложили всичките си спестявания в магазини и малки хотелчета и сега са изправени пред фалит", казва тя. Затова нейното послание звучи така: "Не се страхувайте да посещавате Турция!"
