Смъртта на лидера на кубинската революция е оставила следи от мъка и болка не само в Куба, но и в целия свят. Но изразяването на радост от колонията кубински изгнаници в Маями също обиколи целия свят. Политическите анализатори обясняват причините за това.

Джордж Галоуей, казва категорично, че Куба "не е била нищо повече от казино с публичен дом преди революцията, водена от Фидел Кастро, а сега няма страна в света, в която повече хора искат да отидат. " Той смята, че това е така, защото "иконите Фидел Кастро, Че Гевара, Камило Сиенфуегос и кубинската революция са нещо наистина трудно да се изтрие, Куба даде надежда на света."

Джордж Галоуей смята, че " е възможно танцуващите в Маями да вярват, че ще се върнат казината и публичните домове, но те ще бъдат изненадани." "Куба има невероятни успехи. Продължителността на живота в Куба е по-висока, отколкото в САЩ, има напълно безплатни - от люлката до гроба - системи за здравеопазване и образование, които могат да се сравняват с тези на скандинавските страни." Като пример, Галоуей обяснява, че "основният износ на Куба не са енфието или рома, а лекарите и винаги, когато някъде има спешен случай или катастрофа, кубинците са първите, които идват на помощ и подкрепа".

Роб Милър оценява реакцията на кубинската диаспора като "тъжна и разбираема, но острова са напуснали един милион души, в сравнение с 11 милиона, които са останали". Мотивът за тяхното заминаване и протест е да си върнат богатството, привилегиите, именията, отпреди революцията".

Британският историк Мартин Маколи разбира, че "нито Куба, нито комунизмът" сега са заплаха за САЩ, и Доналд Тръмп "ще има по-спокойно и прагматично отношение към Куба"." Особено сега, във времена на строги икономии, хората търсят промени, които да ползват по-голямата част от народа, а не само един елит".