Фидел почина ... Личност, която не може да се определи с малко думи. Или с много.
Неговата лява идеология го подтиква от най-ранна възраст да участва в революционните дейности, като въстанието срещу диктатурата на Рафаел Леонидас Трухильо в Санто Доминго (1947).
Произхождащ от богата фамилия, юрист по професия, Фидел Кастро защитава бедните безвъзмездно в съда. През 1953 г. той ръководи въоръжено въстание - нападението на казарма Монкада в Сантяго де Куба срещу диктатурата на генерал Батиста.
Военният провал на атаката се превърна в негов политически триумф на последвалия процес, в който Кастро се защитава сам и произнася всеобхватна политическа реч - "Историята ще ме оправдае". Осъден на 15 години и амнистиран през 1955 г., той емигрира в Мексико, където организира борбата срещу диктатурата.
Осъзнавайки, че борбата има малък шанс за успех в градска среда, той създава партизански сили в Сиера Маестра в източната част на Куба. Той започва в края на 1956 г. със сила от само 80 души от борда на яхтата Гранма, заедно с Камило Сиенфуегос, брат му Раул и Ернесто "Че" Гевара. Четата скоро понася тежки загуби и е редуцирана до 12 души.
12 мъже срещу всичко редовна армия от 30000 войници ... Така започват партизанската война, която постепенно се превръща борба на един народ срещу диктатурата и завършва с победа на кубинската революция през 1959 г. Кубинците тържествуват.
Верен на обещанието си, Фидел веднага започва да прави трансформация на страната. Най-напред е аграрната реформа, която отчуждава големи имоти, за да даде препитание на бедните фермери, следвана от национализация на активите на американски компании.
Но скоро започват ответните репресивни мерки. На 15-ти април 1961 осем самолети на Военновъздушните сили на САЩ бомбардират Хавана. На следващия ден, по време на погребението на жертвите на атаката Фидел Кастро провъзгласява марксистко-ленинския характер на кубинската революция.
В Куба започна нова ера. Нейният символ и легенда, нейната романтика и съвест, смелост и достойнство е и ще остане Фидел Кастро.
