„Ако искате, можете да ми дадете 10 долара”. Това пише тийнейджърът Фидел Кастро през 1940 г. до тогавашния американски президент Франклин Рузвелт. Прочитайки по детски наивното послание, няма как да не забележите, че в него липсва думичката „моля”. Кастро явно никога не се е молил в живота си. Той направо иска и каквото иска, го постига.
Сега иска само да живее и затова отпразнува 85-тия си рожден ден на 13 август като обикновен пенсионер. През април, 2011 г. той напусна и последния си официален пост – председател на кубинската комунистическа партия и сега може да обръща още по-голямо внимание на здравето си.
За Куба се грижи братът на Фидел – Раул Кастро, който до 1996 г. бе в сянката му, но вече дава заявка да модернизира страната. Раул Кастро е един от най-близките хора до него още от детството, макар че Фидел Кастро има няколко братя и сестри.
Фамилията е многолюдна, точно както подобава на плантатор на захарна тръстика, какъвто е баща му. Той е испански
Родителите на Кастро
преселник от най-бедната провинция Галисия. Идва за първи път в Куба като войник по време на испанско-американската война през 1898 г. Веднага разбира необикновения потенциал на страната. Въпреки, че след края на конфликта е депортиран, понеже Испания губи, бърза да се върне 7 години по-късно. Заселва се в източната част на острова.
С неуморна работа над тръстиката, но и с умели инвестиции Анхел Кастро И Аргис се превръща в един от най-богатите земевладелци в провинция Ориенте. Жени се за Мария Луиза, от която има две деца, но бързо я заменя с прислужницата Лина Рус Гонсалес. Когато на всички става ясно, че слугинята е бременна, Мария Луиза си събира багажа. богаташът Анхел обаче не бърза да се жени, нито да признава децата.
Лина Рус ражда Анхелина, Рамон и Фидел и едва след това, през 1941 г., се сдобива с брачна халка.Две години по-късно Фидел най-сетне получава името на баща си, но клеймото „копеле” дълго ще го преследва и сериозно се отразява на неговия живот и възгледи.
Братът Раул, както и сестрите Хуанита, Енма и Агустина се появяват вече след брака на Лина Рус и Анхел Кастро и така си спестяват подигравките. На закачките за произхода му Фидел отвръща с учене.
Въпреки, че родителите му са неграмотни, те правят всичко възможно за да дадат добро образование на своите деца. Самият Фидел има блестящ ум и феноменална памет, които първо шлифова в католическо училище, а после и в йезуитски колеж. По това време някъде изпраща и писмото до Рузвелт за парите, понеже никога не бил виждал 10-доларова банкнота. „Много ми се иска да притежавам такава”, твърди бъдещият кубински лидер. Той оставя и обратен адрес за връзка: Colegio de Dolores в Сантяго, Куба, където учи по това време.
През 1940 г. в Белия дом вече имало отдел за работа с президентската кореспонденция, откъдето пратили отговор на кубинчето, но без банкнота. В същото писмо обаче Фидел предлага нещо далеч по-скандално, а именно железните мини на провинция Ориенте на американския президент. Доста конфузна ситуация, като се има предвид, че след години Фидел кастро ще громи наляво и надясно експанзионистичната политика на САЩ и ще гледа на US компаниите като на най-големия си враг. Добре че администрацията на Белия дом оповести публично посланието чак през 2004 година.
Фидел в студентските си години
Често ученикът Фидел се забърква в скандали с другите колежани и дори ходи с пистолет. Неговият наставник Отец Лоренцо го описва като целеустремен и обичащ славата. веднъж заради нея се хваща на бас, че ще се удари в стена докато кара колело с все сила, и го прави, като после доволно прибира парите от облога.
След като приключва с кореспонденцията с Рузвелт и със средното си образование, през 1945 г. Кастро постъпва в правния факултет на университета в Хавана. Още от първия си ден там е направо обсебен от политиката подобно на повечето си състуденти. Те гледат на престоя в учебното заведение като на начало на обществената си кариера и не се спират пред нищо за да напреднат по-бързо. По онова време в университета съществували дори истински банди, които със сила налагали своите възгледи, пише биограф на Кастро. Фидел обаче не се плаши лесно и се записва в лявата Партия на кубинския народ (ортодоксална), основана малко преди това от Едуардо Чибас.
Още на 13 години Фидел кастро е участвал във въстанието на селяни от захарната плантация на баща си, така че изборът му не е изненадващ.
Като студент Фидел живее скромно в разхвърляна стая, където обаче в идеален ред са подредени книгите на революционера Хосе Марти, Мусолини, Сталин, Ленин, Троцки. Все още не симпатизира на комунистите, макар че са го чували да казва: „Веднага се записвам в компартията, ако ме назначат за Сталин”.
Чибас се записва за президент, като обвинява президента Рамон Сан Мартин в корупция. Обявява се за премаххване на стария политически елит и установяване на икономическа независимост от САЩ.
Макар че Чибас губи изборите, Кастро остава един от неговите активни поддръжници. През 1947 г. Кастро става изключително чувствителен на тема социална справедливост. Пътува до Доминиканската република с експедиция, която има за цел да свали диктатора Рафаел Трухильо. Инициативата се проваля още преди началото си, но това не успява да сломи страстта на Фидел за реформа.
През 1948 г. Фидел Кастро участва в студентска конференция в колумбийската столица Богота, където получава бойното си кръщене при масовите безредици заради убийството на либерален кандидат за президент, с когото кубинецът трябва да се срещне минути след показното покушение. При вълненията загиват 5 хил. души, а много от кварталите на града са разрушени.
След завръщането си в Куба, Фидел се жени за Мирта Диас Баларт, студентка, от богато семейство, която го дарява с първия му син Фиделито.
Фидел заедно с първата си съпруга Мирта Диас и сина им Фиделито
След завръщането си в Куба, Фидел се жени за Мирта Диас Баларт, студентка, от богато семейство, която го дарява с първия му син Фиделито.
Бракът помага на Кастро да завърже редица политически познанства и да се издигне в обществото. През 1950 г. завършва университета и започва адвокатската си практика, като помага безплатно на бедните. Две години по-късно неговите партийни другари отказват да издигнат кандидатурата му за депутат, понеже бил твърде краен.
Фидел Кастро не се обижда и участва в кандидат-президентската кампания на лидера си Чибас. Така той става свидетел на шокираща случка: По време на радиопредаване неговият кандидат-президент и приятел се прострелва в корема, обиден на чест. Постъпката му, която много хора с по-спокойна кръв не могат да си обяснят, струва живота му и идва шанс на Фидел да се бори за мястото му.
Политическите му планове са прекършени почти веднага, понеже на 10 март 1952 г. Фулхенсенио Батиста извършва преврат, парламентът е разпуснат, а конституцията е суспендирана. Още на 24 март адвокат
Кастро се явява пред специалния съд за особено важни дела и иска забрана на диктатурата и арест за Батиста. С този си ход той се превръща от млад политикан с безкрайни амбиции в разпознаваем обществен лидер, на когото предстои да сепревърне в най-популярния революционер в Латинска Америка. Магистратите не се трогват особено и отказват да разгледат иска. Така пред адвоката има само един път – той захвърля практиката си и създава нелегална група, в която участва и брат му Раул. Тя се стреми да организира преврат срещу Батиста и активно се снабдява с оръжие. За тази цел на 26 юли, 1953 г. въстаниците организират нападение срещу казармата „Монкада”. Резултатът е катастрофален, като над 60 от 135-те души, участвали в атаката, са убити. Кастро и Раул успяват да избягат в планината Сиера Маестра, но малко по-късно и те са заловени.
Фидел е тикнат в единична килия без книги и излива цялата си душа в писма до любимите жени. Едната е съпругата му, а другата – любовницата. От управата на затвора нарочно разменят писмата и жена му, получавайки писмо, адресирано до другата жена, иска развод. За условията в затвора Кастро пише: „Самотата ми е нарушена само когато в съседната погребална камера поставят тялото на някой от затворниците. Тяхната смърт винаги е тайна. Или уж са намерени обесени, или убити от други затворници. Но истината е, че те са измъчвани жестоко”.
Фулхенсио Батиста
Кастро е осъден да прекара 15 години зад решетките, но не се предава. През 1954 г. диктаторът Батиста посещава затвора и кастро организира шумен протест, заради който пак е тикнат в карцера. През 55-та година е помилван от обща амнистия. Заминава за Мексико, където се запознава с Ернесто Че Гевара, с когото създават нова стратегия за свалянето на диктаторския режим.
На 2 декември, 1956 г. Фидел Кастро се завръща в Куба, придружаван от 81 бунтовници. Силите на Батиста обаче залавят или убиват повечето от тях. Кастро, брат му Раул и Че Гевара успяват да избягат в планината Сиера Маестра. През следващите 2 години те водят постоянна борба с Батиста и доори успяват да организират свое правителство.
Фидел и Че Гевара в Сиера Маестра
В планината Фидел среща и най-голямата си любов – Селия Санчес. Тя е пет години по-голяма от него, има силен характер, абсолютна алтруистка е и оказва огромно влияние върху формирането му като идеалист и спартанец в личния живот. Двамата никога не се обвързват официално. До смъртта си от рак през 1980 г. Селия остава само негова лична секретарка. Чак след като тя си отива Фидел Кастро оформя в брак отношенията си с Далия Сото дел Вайе. Дотогава връзката им, започнала още през 1960 г., е била тайна, поне за публиката. Кастро има петима синове от Далия, като всички живеят в Куба – Алекс, Алексис, Антонио,Александър, Анжел. На всички тях имената им започват с „А”. Страстта към имена с буква „А” е риверанс към военачалника Александър Велики, на когото Кастро се възхищава.
В началото на 1958 г. Фидел и неговите сили правят няколко успешни воеднни кампании и успяват да превземат ключови райони. Постепенно Батиста губи популярност, а от правителствените войски бягат много дезертьори. Режимът му рухва и от януари, 1959 г. диктаторът бяга в Доминиканската република. На 32 години Фидел Кастро осъществява успешно класическа партизанска кампания за вземането на контрола върху Куба.
След падането на диктатурата е създадено правителство с премиер Хосе Миро Кардона, което бързо е признато от САЩ, но само след месец – през февруари 1959 година министър- председателят изненадващо се оттегля и Фидел поема поста. Явно е забравил как пред американски журналист в планината се е заклел, че като победи революцията, ще се върне в родното си място и ще се изхранва като адвокат.
Кастро прави бързи и незабавни реформи, с които национализира предприятията и плантациите в опит да прекъсне американското влияние над острова. Държи да дава личен пример във всичко – едно от първите национализирани имения е това на баща му, а легендите за участието му в доброволните трудови бригади на полето надминават легендите за любовните му похождения.
По това време Кастро многократно отрича да е комунист, но за много американци политиката му напомня стила на Съветския съюз за контрол над икономиката. Въпреки зараждащото се недоверие към него, първата страна, в която той отива след победата на революцията, за да иска икономическа подкрепа, са Щатите. Дори наема рекламни компании, които да популяризират посещението. Разбира се, поставя условието – американската помощ да не съдържа никакви условия в ущърб на националния суверенитет на Куба. Но във Вашингтон не са свикнали да им се говори така. Президентът Дуайт Айзенхауер отказва среща. Решават, че лесно ще го катурнат с обичайните заговори и наемници. Но грешат.
Срещнал хладна подкрепа сред американската администрация, Кастро е принуден постепенно да се обръща към СССР. През 1960 година е подписано споразумение между двете страни, с което Куба започва да купува нефт от Москва. Американските рафинерии в островната страна обаче отказват да го обработват, затова Кастро ги отчуждава. САЩ отговарят с орязване вноса на кубинска захар. Така започват десетилетия спорове между двете страни.
Фидел и Че обсъждат накъде да се ориентира страната
1961 година се оказва знакова в отношенията между Кастро и Съединените щати. На 3 януари Дуайт Айзенхауер къса дипломатически отношения с Куба, а на 16 април Фидел формално обявява Куба за социалистическа.
В следващите дни американското правителство, начело на което вече е застанал Джон Кенеди, провежда военна операция срещу острова. Формираната от Щатите наемническа армия от кубински изгнаници нахлува на 17 април, за да свали Ел Команданте. В Залива на прасетата кубинската армия убива голяма част от нашествениците и пленява останалите хиляда души.
Фидел Кастро използва тази атака, за да консолидира властта и да популяризира идеите си. Той назначава Раул за армейски министър, а недоволните от този ход военни изправя пред трибунал, който ги осъжда на сериозни срокове затвор.
В края на годината се обявява за последовател на Маркс и Ленин. На 7 февруари 1962 година САЩ налагат пълно икономическо ембарго. Влошаването на отношенията довежда до Карибската криза. Американски разузнавателни самолети откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Заснети са и ракетни площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Светът е изправен пред ядрена война.
Съветският лидер Никита Хрушчов , притиснат от американския президент Джон Кенеди, обаче отстъпва. САЩ изтеглят ядреното въоръжение от Турция, а СССР изтеглят от Куба своите ракети.
През 1965 година Фидел създава Кубинската комунистическа партия, обявявайки се за неин лидер. През 70- те години става и официален говорител на страните от Третия свят, осъществявайки съветска военна подкрепа на страни като Ангола, Етиопия и Йемен. По това време на два пъти идва и у нас, а за Куба заминават български специалисти: лекари, агрономи, биолози, които работят там. При една от визитите си в София кубинският лидер открито изразява гнева си пред Тодор Живков от баровските къщи на управляващите в Бояна.
Фидел и съветския лидер Никита Хрушчов едва не довеждат света до ядрена война
По времето на режима на Кастро на острова отварят врати 10 000 нови училища, а 98% от населението е образовано. Куба се радва и на стабилна здравна система, която намалява смърността на новородените до 1,1 %.
Всичко това – за сметка на гражданските права. Профсъюзите губят правото си на стачки, независимите вестници са затваряни, а религиозните институции подлагани на тормоз. Кастро ликвидира опозицията с екзекуции и арести, насърчавайки по този начин емиграцията.
Най- големият поток от емигранти е в началото на 80- те години. Според данни на дисидентите режимът е принудил 2 млн. кубинци, и техните наследници, да емигрират. Сред тях са една от дъщерите и една от сестрите на Фидел, която обвинява брат си, че е превърнал острова в огромен затвор. Извършени са 5700 екзекуции, 1200 убийства без съд и присъда, 77 800 са безследно изчезнали в опит да напуснат Куба по море, а 11 700 кубинци са загинали в международни мисии, повечето от тях по време на петнадесетте години война в Етиопия и Ангола.
След разпадането на СССР през 1991 година икономиката на Куба се срива. Без евтиния внос на руски нефт и без отворения съветски пазар за кубинската захар безработицата в Куба стига застрашителни размери.
Въпреки тежките икономически времена Кастро успява да запази стабилността на правителството си. Той притиска САЩ за вдигане на наложеното икономическо ембарго, но те отказват. В отговор Фидел започва да насърчава международните инвестиции. Легализира американския долар и започва политика за насърчаване на туризма. Дори посещава САЩ през 1996 година и призовава кубинските изгнаници да се върнат в страната си и да започнат бизнес.
В края на 90- те години за първи път се заговаря за влошаване здравето на Фидел Кастро, а слуховете се усилват, след като той оповестява публично, че се отказва от любимите си пури. Болнавият му вид, свалянето на килограми и изчезването за дълго от обществената сцена дават храна на много спекулации и дори на няколко пъти кубински емигранти в САЩ празнуват смъртта му, слуховете за която се оказаха твърде преувеличени. През 2006 година той прехвърля временно властта в ръцете на брат си Раул, като дава да се разбере, че не се чувства добре. След тежка операция в Куба и светът вижда Кастро само на снимки и видео.
Раул Кастро управлява Куба от 2008г. насам, а с него дойдоха и промените на острова
На 19 февруари 2008 година Фидел официално обяви Раул Кастро за свой наследник заради здравословни проблеми. Фидел остана първи секретар на комунистическата партия, докато не дойде датата 19 април 2011 година, когато се превърна в обикновен пенсионер. Дали е съвсем обикновен, никак не е ясно, понеже преди години американско списание го класира сред 10- те най- богати лидери в света. Според журналистите той има 900 млн.долара предимно в Швейцария, като сумата идва от контрола му върху редица държавни компании, сред които фармацевтичната „Медикуба” и търговския холдинг „Кимекс”. Класацията вбеси Кастро, който я определи като лъжа и идеологическа диверсия. Тайната за сериозното си богатство Фидел ще отнесе в гроба, подобно на една голяма част от личния си живот, останал старателно скрит за публиката.
