Европейските политици, вместо да се занимават с миграционната криза, си траят и не решават същността на проблема. Ще започна с това, че феноменът на масовата миграция не се разбира и неправилно се интерпретира. Стандартната позиция на елита е, че става дума за страдащи хора някъде в Близкия изток, Централна Африка или Западна Азия, но без да се структурира проблемът и без да се направи и най-малкият опит да се открият причините за това явление.
Все пак хубаво е да се прави разлика между индивидуалната и масовата миграция и между това, което аз наричам предложение и търсене на мигранти. На някои може да им се струва, че това е глупаво икономическо опростяване на нещата, но аз смятам, че това е единственото честно разграничение, отразяващо откъде са се взели и дали някой ги е канил. Европейските политици си траят и бъркат техническо-административната част на проблема с неговата същност.
Същността му е в това, дали да кажем ДА или НЕ на масовата миграция, а техническо-административнят аспект – да кажем, как това конкретно да се направи.
Има редица причини за увеличаването на тероризма. Ще заявя само, че връзката между масовата миграция и тероризма се подценява. Смешните опити след всеки един терористичен акт в Европа да се подчертава, че той не е извършен от мигрантите, са толкова инфантилни, че никой не може да ги приеме на сериозно.