През 1995 г. едновременно двама генерали отиват в болницата при Ян Черняк и връчват на бившия преводач на ТАСС и някогашен таен агент в нацистка Германия Звездата „Герой на Русия“. Това са началникът на Генералния щаб и началникът ГРУ. След като идва в съзнание, Черняк стиска в ръцете си висшата държавна награда и тихо прошепва: „Добре, че не е посмъртно“. След десет дена той напуска този свят.
Младежки години и вербуването му от съветското разузнаване
Легендарният съветски разузнавач Ян Черняк, за когото никому нищо не е било известно чак до смъртта му през февруари 1995 г., е роден през 1909 г. в Северна Буковина, която тогава е част от Австро-Унгария. Родителите му – беден еврейски търговец и маджарка-домакиня, загиват през Първата световна война. И момчето израства в дом за сираци. Но уникалните му природни заложби му позволяват още на 16 години свободно да владее шест езика. Родния немски, идиш, унгарски, румънски, чешки и словашки.
След като завършва училище с отличие, постъпва в Пражкото висше техническо училище, което завършва през 1931 г. Там той самостоятелно научава френски и английски език и става инженер-електротехник. А по-нататък биографията му придобива детективска размитост.
В автобиографията си, прикрепена към личното досие, което се пази в отдел кадри на ТАСС, където Ян Черняк работи като преводач от 1950 г. до пенсионирането си през 1969 г., той пише, че след като завършва пражкото училище, започва работа в местния завод „Електромоторенверке“.
А в очерците за него, публикувани както в Русия, така и в чужбина, се съобщава, че той е приет в Берлинския политехнически университет. Там той е вербуван от съветското военно разузнаване, след което отива да служи в румънската армия, откъдето започва да предава в Москва абсолютно секретна информация. След това отново се завръща в Германия, където създава разузнавателна мрежа, наречена „Крона“.
Дейността на „Крона“
Предполага се, че в тази мрежа като агенти на Черняк участват крупен банкер, министерски секретар, ръководител на изследователски отдел в авиационно конструкторско бюро, дъщерята на началника на танково конструкторско бюро, високопоставени военни. А едни от разсекретените в момента агенти са любимите на Хитлер актриси Марика Рьокк и Олга Чехова.
Информаторите на Черняк успели през 1941 г. да получат копие на плана „Барбароса“, а през 1943 г. – оперативния план за немското настъпление край Курск. И ако в първия случай в Москва не обръщат нужното внимание на уникалните документи, изпратени от агента, то през 1943 г. неговите обстойни донесения лягат в основата на разгрома на фашистките пълчища край Белгород и Курск и са началото на решителен прелом в бойните действия през Великата Отечествена война.
Освен това Черняк предава в СССР ценна техническа информация за немските „Тигри“ и „Пантери“, артилерийски системи, данни за реактивните оръжия, ракетите „Фау-1“ и „Фау-2“, разработките на химическо оръжие, радиоелектронни системи.
Ветераните от ГРУ твърдят, че разузнавателната мрежа на Черняк е била една от най-добрите в историята – за десетилетие и половина работа в чужбина той няма нито един провал.
Ядреното оръжие, предателството и бягството в СССР
Черняк има и голям принос за създаването на съветското атомно оръжие. Информацията за тези разработки той изкопчил във Великобритания, а след това, по заповед на прякото му командване, заминава за Канада и САЩ. За времето на тази командировка той изпраща в Съюза хиляди страници материали за американското ядрено оръжие и даже няколко милиграма уран-235, който се използва за направата на атомна бомба.
Една любопитна подробност: хитлеристите успели (не без грешки от руска страна) да разкрият, разобличат и да арестуват абсолютно всички участници в съветската разузнавателна мрежа, която в Гестапо наричали „Красная капелла“ (Червеният оркестър) и ликвидирали агентурата на още една разузнавателна мрежа, „Красная тройка“ (Червената тройка). Но така и не успели да се доберат до информаторите на „Крона“. Не успели да идентифицират и нейния ръководител Ян Черняк, когото наричали „човекът без сянка“. Той никога не оставял никакви следи след себе си. Дори, както казват, не е нощувал два пъти на едно и също място. Постоянно се придвижвал из Европа, свързвал се с агентите си само тогава, когато получавал от тях сигнал, че такава среща е необходима.
Черняк би могъл да продължи да работи зад граница и в бъдеще, но от съветското посолство в Отава избягал шифровчик на военното аташе, който разполагал с определена информация за него, и се наложило Черняк спешно да бъде изтеглен в Съюза.
Паспортът на гражданин на СССР Ян Черняк получава през май 1946 г. Тогава той започва да изучава и руски език. Неговата автобиография в ТАСС е написана без нито една граматична грешка. Никой никога не успява да узнае, нито в информационната агенция, нито извън нея, в това число и съпругата му, какъв в действителност е бил Ян Петрович Черняк и какъв принос има той за извоюването на победата над хитлеристките окупатори и за създаването на съветското ядрено оръжие. Едва след като му е връчена златната Звезда „Герой на Русия“, тайната на неговата съдба започва лека-полека да се разкрива. И то съвсем не цялата.
Не е изключено агентурната мрежа, създадена от Черняк, да продължава да функционира и до ден днешен.
