Мръсният бизнес процъфтява - също и в село Лояне на македонско-сръбската граница, наричано неслучайно "селото на каналджиите". Как обаче функционира цялата мрежа от трафиканти, помощници и корумпирани полицаи?

В Лояне няма дори табела с името на селото. Че пристигнал тук, човек разбира по това, че по уличните стълбове се веят албански знамена. Знамената с черния двуглав орел водят до т. нар. "център". Това е кръстовището между двете единствени асфалтирани улици, където има един смесен магазин и две опушени кафенета. Над всичко се издига бялото минаре на джамията. Тихо е. "Тук така и така няма какво да се прави", казва широкоплещест тип, който скучае с приятелите си пред кафенето. И именно защото тук няма какво да се прави, смята той, неговото село се е прочуло из цяла Европа като "селото на каналджиите".

Тук биват докарвани нелегални мигранти, за да преспят и след това да бъдат прекарани към Западна Европа. За десет евро можеш да получиш легло, а за пет - място за спане в плевнята. "Не е вярно, това което пишат медиите. Тука имаме сега само няколко мароканци. И това е всичко. Преспиване предлагат само тези, които нямат нищо за ядене. Реколтата беше слаба поради сушата", казва здравенякът. По всичко се вижда, че селото действително е бедно. Къщите са неизмазани, а по калните улици може се мине само с трактор. В селото живеят предимно албанци, както и в съседните сръбски села оттатък границата. Могат да се видят и няколко мощни БМВ-та и Ауди-та, както и кичозни многоетажни къщи. Те обаче са построени с пари от Швейцария, Германия и Австрия. Както навсякъде на Балканите, гастарбайтерите инвестират в многоетажни къщи с пъстри фасади и гипсови лъвчета.

40 процента от жителите на Лояне работят в чужбина. "Брат ми също е в Швейцария", казва председателят на селсъвета Селами Мемети. "Да знаеш, ние на Балканите сме много по-умни от онези на Запад. Но западняците са по-добре организирани и обичат да работят. А ние обичаме връзките", продължава той. И "ония там" в столицата Скопие крадат от народа, казва той. Затова и неговите съседи били толкова бедни. Разказва, че много от съселяните му са лежали или лежат в затвора, защото са прекарвали мигранти през зелената граница към Сърбия. "Разбирам, че това е наказуемо, но тук арестуват само обикновените хора, а организираната престъпност продължава да действа", казва Селами Мемети.

Селами Мемети

Кои са големите босове?

Той твърди, че големите босове не са албанци, а идват от същите страни, откъдето пристигат бежанците и мигрантите. Това негово наблюдение потвърждават и някои помощници и бежанци на гръцко-македонската граница. Хората говорят за една ос от Солун до скандинавските държави. Жителите на Лояне познават бежанската вълна от почти десет години, когато първите афганистанци тръгват към Европа. Преди няколко месеца, когато Сърбия все още официално охраняваше границата и балканският маршрут още не беше утъпкан, в селото е имало над 1 000 мигранти. "Местните хора никога не са имали проблеми с тях. Пришълците постоянно се биеха помежду си и най-вече с каналджиите, които са ги излъгали. Често вадеха ножове. Имаше и ранени", казва Селами Мемети.

Маршрутът на "крехката демокрация"

Македонските власти се представят за безпомощни или най-малкото оставят трафикантите на мира. Също както и нелегалните мигранти, когато навлязат навътре в страната. "Те са като духове, като невидими хора. Властите знаят за тяхното съществуване, но не го признават официално", писа наскоро вестникът с най-голям тираж "Вечер". Близък да правителството източник твърди, че водещи политици и високопоставени шефове в полицията са замесени в трафика на мигранти. "Полицейските операции в села като Лояне са рядкост и почти винаги се извършват след информация от западните медии. "Македония иска да представи пред ЕС, че насериозно води борба срещу каналджийските банди. Известно е, че местните помощници на трафикантите получават хонорарите си по банков път, но никой не предприема нищо срещу тази практика. Същото се случва в Гърция и Сърбия. Каналджийският маршрут се осъществява само през тези "страни с крехка демокрация", казва един експерт, който пожела анонимност.

Мръсният бизнес преживява разцвет. От ноември насам, през страните по балканския маршрут се пропускат само бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан. Всички останали минават за икономически мигранти. И хората от Пакистан или страните от Магреб имат само две възможности. Да продължат пътуването си към Европа и да си купят фалшиви документи още в Гърция или да преминат през зелената граница с помощта на каналджиите. Помощници по места потвърждават, че трафикантите вербуват клиентите си в бежанските лагери или по гръцките бензиностанции, където се събират много бежанци.

Пред гръцките мотели и бензиностанции край македонската граница се събират много бежанци

Бизнесът на трафикантите процъфтява и посредством легендите, които се разпространяват в Гърция. Там се говори, че македонските полицаи били брутални и дори стреляли на месо по придвижващите се през полето бежанци. "Полицаите всъщност са О.К. Когато ни забележат, само казват: "Стоп! Полиция!" И ни връщат обратно. Нас ни хващаха три пъти", споделя един алжирец, който също не иска да назове името си. Той разказва, че получавал много предложения от трафиканти. "Срещу 800 евро те обещават безпрепятствено пътуване през Македония. Ще опитам още веднъж сам, а ако ме хванат, може би ще се обърна към каналджиите", казва той.

Страх за момичетата

От минарето на джамията в Лояне мюезинът призовава за обедна молитва. В кафенето обаче никой не помръдва. Тук хората не взимат религията много насериозно. "Мигрантите остават тук един ден или една седмица. Но накрая всеки успява да продължи. Полицаите на драго сърце вземат подкупи. Това си е нещо нормално и тук, и в Сърбия", казва Селами Мемети. Казва, че е чул за подарената от Унгария телена ограда, която издигат по границата с Гърция, само в "критичните участъци", както се говори официално. Председателят на селсъвета се опасява, че Македония може изцяло да затвори границите по команда от Брюксел. И нелегалният бежански поток ще се увеличи. "Тогава селото ще се напълни с бежанци", казва той. И селяните ще трябва да подсигурят повече матраци. Селами Мемети обаче не е въодушевен от тази евентуална допълнителна работа. "Един Бог знае колко дълго тези хора не са се къпали и дали няма да донесат някакви болести. Освен това се страхуваме за нашите момичета", споделя той. Казва, че е чел за изстъпленията в Кьолн в новогодишната нощ.

DW