Темата е повдигната още през Възраждането
На кирилица са първите 32 страници
Това е Анри III, за когото вече стана дума. Неговата майка е прочутата кралица Катерина Медичи Съпруга на Анри II, майка на последните трима крале от династията Валоа, на една кралица на Франция и една на Испания, тя е смятана и за един от големите политици на времето си. И подозирана в отровителство, разбира се. Самата Катерина е правнучка на първия фактически владетел на Флоренция от рода на Медичите Козимо Старши, известен като един от основните подбудители и двигатели на Ренесанса, покровител на литературата, изкуствата, просветен мъж, хвърлил луди пари за откриване и превеждане на творбите на древните мъдреци. Той е човекът, създал двореца галерия „Уфици“, новата Платонова академия, като е назначил гениалния философ-полиглот Марсилио Фичино за неин ръководител и му възложил да преведе събраните от хората му трудове на Платон, Плотин, Порфирий, Дионисий Ареопагит, Прокъл. Днес тези преводи са също класика и се ценят наравно с оригиналите. Той подпомагал всячески и прочути хора на изкуството, като Фра Анджелико, Фра Филипо Липи и Донатело. От историята се знае, че Козимо Старши е изпратил в българска Македония, според тогавашните представи – земите около Филипопол, днешен Пловдив, емисари, които да купуват стари книги. Оттам му донесли множество безценни ръкописи, знае се, че сред тях са и т.нар. „Химни на Орфей“, четири теогонични орфически песни, създадени в древните времена на тракийските мистерии, чиито текстове са запазени частично в старогръцки преводи. Какво по-естествено от това т.нар. Реймско евангелие, написано на старобългарски език, също да е донесено в резултат на тази експедиция, а правнучката Катерина Медичи да го е взела със себе си във Франция заедно с други дарове за Църквата, които носи, когато пристига за сватбата си с Орлеанския херцог, който по-късно става крал на Франция под името Анри II. В самата Реймска катедрала дълго време смятали, че разкошното евангелие е написано на някакъв мистериозен свещен език. Говорели, че е гръцки, сирийски, индийски и дори етиопски.
Загадката разрешава руският император Петър Велики
Колкото и невероятно да звучи, именно Петър I разкрива тайната, без никакво усилие. През 1717 г., когато всъщност е още само московски цар, той гостува във Франция, а на 27 юни посещава Реймс. В катедралата му показват безценната книга, за да се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин емайл изящно са изобразени четиримата евангелисти. Рисунките в нея също са изумителни. Поставяли евангелието на трона в църквата, както е в православието, защото се смятало, че така в храма присъства сам Христос. Цар Петър поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете на глас един текст от първата част на ръкописа – тази на кирилица. Не ще да му е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия фонд на руския. След години – на 18 юни 1726 г. – и неговият вицеканцлер посещава Реймската катедрала, за да докосне евангелието. Той дори превежда няколко страници на френски по молба на домакините. С втората част видял зор. Признал, че книгата съдържа църковни текстове, писани на славянско древно писмо, което не разбира добре. През Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието е запазено. Император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека, в раздела за стари ръкописи, където се пази и днес под номер 255. Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 г. от вече падналия под турска власт Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Според Архиепископията на Реймс, то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 г., който го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал между 1545 и 1563 г. Една от версиите е, че Реймското евангелие пристига във Франция още през 1051 г. заедно с принцеса Анна, дъщерята на великия княз на Киевска Рус Ярослав Мъдри, която минава под венчилото с френския крал Анри I. Тази теория обаче се позовава на редица неверни факти.
Автор: Светослав Пинтев
Бележка на богъра на videlei.com: ето го и самото „Реймско евангелие“, аз считам, че то е от личната библиотека на цар Симеон Велики и попада във Франция като сватбен подарък при династичен брак между българска принцеса /идваща от Украйна; царския двор на Киевска Рус, по линията на царица Олга, която е дъщеря или племенница на цар Симеон Велики/ и френски престолонаследник. В момента правя някои допълнителни проучвания и ще го публикувам. Копието е донесено като скъп подарък от Франция, по линия на католическата църква чрез бившия ни депутат г-н Лъчезар Тошев. За сега се наслаждавайте на нещо истинско автентично българско; цяло чудо е че е съхранено в този вид: dox.bg/files/dw
Княгиня Олга и Реймският псалтир
Гина Джиджева, основателка на фондация ”Баба Тонка”
Далеч във вековете легенда разказва: …Живял владетел мъдър и свят, оставил дълбока следа и благослов след себе си. Михаил-Борис – български княз било името му. Имал той сестра за чудо и приказ – хубава и сияйна като зората. Дълбока и мъдра, пълна с любородие, тя приела новата вяра в Христа и с княжеско име Теодора се съгласила да стане заложница във Византион, като там постъпила в Императорската школа. По същото време в Магнаурската школа на древния град, прочута с мъдростта на учениците си, постъпил най-мъдрият сред тях Константин Философ. Пламнала любов между двамата белязани от съдбата. Тя, българската княгиня, дълбоко предана на брат си, царя, горяла от желание да му помогне в свято дело – да спре братоубийството в земята на българи и славяни… Усвоила най-силното оръжие – познанието, скрито в свещените скрижали на времето – Теодора се върнала на родна земя. Построила църкви и манастири, в които Словото Божие звучало на ромейски език. Труден и недостъпен бил той за народа, който чакал мир и по-светли бъднини от Бога. Тангра бил могъщ и суров, Христос – благ и милостив. Учениците му и техните следовници свободно разнасяли Божието Слово из цяло Българско. Но трудно било делото им с чужд език. Затова Борис, под влияние на настойчивостта на сестра си Теодора, се озовал на среща с любимия й, Константин. Ръководството на Магна-Аура го готвело за висок пост – библиотекар на Константинопол, след което го очаквала златна багреница на Вселенски патриарх. Какъв бил разговорът между двамата мъже, никой не знае, но вместо високия сан, Константин Философ поема отшелничеството. Заедно с брат си Методий той се озовава в манастира ”Полихрон” в планината Олимп.
Оттук започва началото на голямо свято дело – нови писмена, нов език за Божието Слово, признат след дълги години на гонение…
Сред дълбокия мрак на Средновековието изгрява нова звезда – светла и ярка. Първата мисия на Константин-Кирил Философ при хазарите носи Божи благослов – открито е тялото на епископ Климент, осветено и пренесено тържествено в Рим с похвално слово в негова чест от Константин-Кирил и с химн, чиято диря остава неразкрита и до днес. И ако тази химнопис се ползува по-късно в българските църкви за превод от гръцки на черковнославянски, то написаните повече от четиридесет химна в богослужението ни са начало на музикалната ни слава много по-рано от ”Полиелей на българката” на Йоан Кукузел, и то още в IX век!!! Така голямата любов след раздяла и мъка носи извисяване и безсмъртие за векове…
А Теодора? – Нейната святост дала сили на Борис да покръсти своя народ. Обединен и единен, той започва да израства и да поема велика мисия на просвета. Но княз Борис, смазан в душата си за сторен грях – избиване на боляри езичници, се оттегля от престола в манастир, за да измоли покаяние от Бога. Сили за това му дава подаръкът от Моравия, изпратен му от Методий, брата на Константин-Кирил Философ, чрез учениците Климент, Наум и Ангеларий – Евангелие, преведено на родния език с новите писмена. На престола Борис оставя първородния си син Ръсате, покръстен с име Владимир. Младият и храбър пълководец, вече цар, не може да се примири с новата вяра и готви бунт, затова бащата Борис напуска манастира, надява багреница и корона и с Евангелието в ръка наказва своя първороден син – царя-слепец, непрозрял бъдещето на своя народ, с истинска слепота, избождайки очите му. Окървавен е престолът български и Симеон, готвен за духовник в Магнаурската школа, отказва да го приеме като престол на любимия си по-голям брат, образец на храброст и мъжество от детските им години. Но Евангелието с Божии слова и клетвата на бащата за синовен дълг на Българския цар, който няма права, а само дълг пред народа, го скланят. Затова не Плиска, а Преслав става столица на цар Симеон Велики с дворец, неотстъпващ по великолепие на двореца в Константинопол. Започва нова епоха за българската държава със Златен век и Книжовна школа, известна далеч зад границите й…
Минават години. За слепия Ръсате се грижи дъщеря му Сандоке, покръстена с името Елена, амазонката, превърнала се във водач на немощен слепец. Тя, християнката, не може да се примири със съдбата на своя баща, изпада в безумство и пита Небето, пита Тангра и Христос: Защо? Защо? Защо?… Отговор търси и й дава влюбеният в нея Симеонов син Боян, за да я спаси и дари с покой. Така избухва ерес в царския двор. За да я отстрани още в нейното зараждане, Симеон дава Сандоке-Елена, слънценосната Христова дъщеря, за жена на Киевския княз Игор, където тя бива наречена Олга. Но грях е да разделиш двама влюбени, затова най-скъпото, което има цар Симеон – Евангелието на баща му Борис – отива заедно с нея в Киев. То дава сили и слава на Олга в новия й дом и новата й Родина. И когато съпругът й – Киевският княз Игор – умира и тюрки нападат Киевска Рус, Олга – амазонката, повежда войската и дава такъв отпор на врага, че повече тюркски крак не стъпва на Киевска земя. За благодарност народът приема вярата й, а след смъртта й я канонизира като Св. Олга Българска. Най-славната жена в Европа в Х век е тя.
По късно същото Евангелие дава сили и на дъщерята на Олга, Анна, когато заедно с прикята й заминава за Париж, където тя става жена на френския крал. По това време, преследвана и изгаряна на клади, тук стига и ереста от България като ново учение – богомилство. Мил е Бог към бедните и неоправданите и милостта му расте заедно с тях като едничка тяхна закрила… Престолонаследникът на Франция се разболява от тежка нелечима болест. Никой не може да му помогне. Майката Анна, надвесена над Евангелието, отправя денонощно молитви и тайно търси и намира богомилски лечител. Престолонаследникът оживява, но никой не смее да спомене за лечителя, а чудото се приписва на Евангелието с тайнствената непозната писменост, върнало мощта на френската корона. А източникът на тази ”тайнствена писменост” е може би един от най-старите съвременни езици на Европа. В Реймс се строи огромна катедрала, в която векове наред четири династии френски крале полагат клетва при коронясването си …над Борисовото Евангелие… Днес то е прието като Киевско Евангелие.
Бивш заместник-министър на външните работи преди 1989 година отказа контакт с френския кардинал за установяване произхода на Реймския псалтир от страх ”да не развали България отношенията си със СССР”, но науката е в дълг пред истината. Дано съновиденията на една жена, след състояние на кома при туморна операция, помогнат да се разкрие още една страница от Златния век на българската история. В дълг пред истината сме всички, за да има с какво да се гордеят децата ни!…
(публикувано в том 2-2000 на сп. “Български писмена – Les letters bulgares”)
автор доктора757
