Падането на цените на петрола е болезнено за страните-производителки, но e добре дошло за останалия свят, твърди Холгер Щелцнер в коментар за ФАЦ. Пита се само - докога ще е така?

Колкото погрешни бяха прогнозите за цената на петрола, също толкова измамни се оказаха и приказките за енергийния обрат в Германия. Цената на петрола така или иначе щяла да върви само нагоре, поради което си заслужавало преминаването на възобновяеми енергийни източници, твърдяха изобретателите на енергийния обрат. Днес обаче петролът е толкова евтин, колкото не е бил през последните 12 години, енергийният обрат струва на германските потребители по 22 милиарда евро годишно, а изхвърлянето на въглероден двуокис в атмосферата е по-високо от когато и да било. През миналата година пък се твърдеше постоянно, че ако Саудитска Арабия отвори кранчето на петрола, цената му ще падне до 60 долара за барел, което щяло да подпише смъртната присъда на американския фракинг. Вярно, че някои американски фирми за фракинг фалираха, но повечето от тях продължават да разбиват шистовите скали и при цена от 30 долара за барел. Не е вярно и това, че превръщането на САЩ от основен вносител на петрол в един от основните производители на тази суровина, е докарало Русия да криза.

Русия не е намалила ни най-малко количествата на добивания петрол и природен газ. Дори и санкциите на Запада срещу Русия не разклатиха властта на руския президент, а после Европа стигне до заключението, че се нуждае от Кремъл за умиротворяването на Сирия и за борбата срещу ИД. Независимо че увеличи докрай производството на петрол, Саудитска Арабия също няма да успее да осуети връщането на Иран в кръга на големите петролни производители. След атомното споразумение с Иран, картите бяха раздадени отново: страната се включи в световната търговия на петрол, а всевъзможни държави в света се опитват да спечелят благоразположението на иранското ръководство.

От гледна точка на Саудитска Арабия, която е икономически силна, но слабо населена, това е катастрофа, защото милиардите от иранския добив на петрол ще дадат тласък на шиитските войски в ислямската религиозна война в региона. От гледна точка на Запада това пък не е чак толкова лошо, поне докато този Запад вярва, че Техеран ще се откаже от атомната бомба.

Какво ще се променя?

Светът е залят от евтин петрол

Отвъд политическите, религиозните и геостратегически съображения съществува и световен пазар за петрол. Този пазар може да се удави от свръхпредлагането, както смята Световната енергийна агенция. Това становище може би е малко пресилено, но все пак отразява актуалното състояние на пазара. Складовете са пълни и въпреки това страните от ОПЕК продължават да добиват повече петрол, отколкото бяха договорили помежду си. Страните-производителки не се интересуват особено от затоплянето на климата или от евентуалното изчерпване на техните природни ресурси.

А причините за свръхпроизводството са елементарни. Страните-производители са зависими от продажбите на петрол, за да могат да покриват своите социални нужди. Освен това властта на ОПЕК видимо се клати. Благодарение на новите технологии и новите находища две трети от добивания петрол идват от други страни. В краткосрочен план страните от ОПЕК могат да повишат цените, ако успеят да се споразумеят. Но в дългосрочен план и ОПЕК няма да е в състояние да определя самостоятелно цената на суровия петрол.

Китай създава напрежение на петролния пазар покрай намаленото потребление в страната. Борсите реагират почти истерично на лошите данни за конюнктурата от Пекин. Дали пък светът не е заплашен от рецесия, само защото китайската икономика бележи ръст от 5 или 6 процента, вместо от седем?

Едва ли. Лошите показатели за китайската икономика могат да засегнат някоя и друга експортна фирма, но като цяло търсенето си остава стабилно. В много индустриални държави търсенето дори се покачва, тъй като ниските цени на петрола действат като стимул за развитието на конюнктурата.

Падането на цените на петрола може и да е болезнено за страните-производителки, но пък е добре дошло за останалата част от света. Защото онези близо 500 милиарда долара, които сега не се изразходват за покупката на петрол, стимулират потреблението на страните вносителки или се инвестират другаде. В средносрочна перспектива цените на петрола ще се повишават отново. А петролният бранш съкращава инвестициите, което от своя страна ще доведе до преориентация. Колкото и да е куриозно, централните банки, които в момента водят политика на евтините пари, допринасят за развитието на дефлационни тенденции, срещу които по-късно ще трябва да се борят с още по-евтини пари.

Холгер Щелцнер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main