Вън от съмнение е, че Кремъл ще отвърне на удара, който му бе нанесен с британския доклад за убийството на Литвиненко. Нещо повече дори: отговорът на Москва ще бъде рязък, твърди руският журналист Константин Егерт.
Александър Литвиненко беше убит през 2006 година. Тази и следващата 2007-ма, през която Сочи спечели домакинството на Зимните олимпийски игри, бяха за Кремъл години на безпрецедентни успехи - както във вътрешен, така и в международен план. Няколко месеца преди убийството на Литвиненко руският президент Владимир Путин беше дори домакин на поредната среща на лидерите от Г-8. Тогава чуждите инвеститори се прескачаха на официалните приеми в Москва, американският долар се разменяше за малко над 20 рубли, а руското общество се тресеше от оптимизъм.
Да си припомним
Вярно, че по онова време вече бяха подчинили НТВ, Михаил Ходорковски вече излежаваше първата си присъда, а изборите за руски губернатори бяха отменени. Това, разбира се, не говореше добре за Русия, но изглеждаше някак незначително на фона на икономическия подем и общата стабилизация в страната.
Защо припомням всичко това ли? Защото решението да бъде ликвидиран Александър Литвиненко, за когото сега става ясно, че е знаел много не само за случая "Юкос", но и за връзките на руските власти с организираната престъпност, е било взето във време, когато руските власти можеха всичко - сега и завинаги. Малко преди това в Катар беше ликвидиран бившият президент на самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия - Зелимхан Яндарбиев. А следващият в списъка беше "предателят" Литвиненко.
Сега сме в 2016 година, Кремъл се намира в международна изолация, Русия е изгонена от Г-8, конфликтът в Украйна е замразен, в Сирия бушува война, цената на петрола е рекордно ниска, доларът се разменя за 80 рубли, а оптимизмът отстъпи място на вцепенението - не само в руското общество, но и в държавния апарат.
Британският доклад за убийството на Литвиненко дойде именно в тази атмосфера, а отзвукът е буквално оглушителен. Защото всичко, което се случи през последните години в отношенията между Русия и останалия свят, изведнъж изглежда абсолютно закономерно. За хора, способни да организират премахването на свой опонент по един толкова жесток начин, не представлява никакъв проблем да "прескочат" у съседите в Крим или да изпратят Игор Стрелков да превземе Славянск.
След Турция да се готви Великобритания
Какви ще бъдат последиците от британските разкрития? На пръв поглед - незначителни. Руското общество знае малко за случая "Литвиненко". А повечето от онези, които знаят нещо, са убедени, че тази история е поредният "заговор срещу Русия". Те изцяло вярват на версията, която им поднасят официалните власти, а държавните телевизии затвърждават мнението им с "документални" филми, излъчвани във вечерния праймтайм. И дори онези, които не симпатизират на Кремъл, си казват: "Какво пък толкова - нали навсякъде по света тайните служби преследват предателите". А западното обществено мнение, така поне е прието да се смята, и без друго не интересува Путин.
В същото време обаче руският президент винаги е реагирал много остро на всяка нападка по негов адрес. Затова и в Кремъл смятат доклада на британския съдия Робърт Оуън, който посочва Путин поименно, за координирана акция на британското правителство. Още повече, че нито средностатистическият руснак, нито руското ръководство вярват, че съдът може да е независим орган. Затова съм абсолютно сигурен, че руският отговор няма да се забави много.
Ако Лондон реши да наложи някакви нови санкции срещу Москва, Кремъл ще отговори с мерки, каквито предприе и срещу Турция. На "Даунинг стрийт" са наясно с това. И се страхуват от подобно развитие.
Предупредени сте!
Международната група следователи съвсем скоро ще обяви заключенията си за сваления над Украйна малайзийски пътнически самолет. Този документ също ще бъде много неприятен за Кремъл. И отново мога да се подпиша, че и в този случай Москва ще реагира остро. В координатната система на руското ръководство може да има само една причина да не се отвръща на обида, независимо дали тя е реална или измислена - заплахата от избухване на ядрена война. Никакви икономически трудности, Мински договорености или битки срещу международния тероризъм не са в състояние да отменят правилото, съгласно което на удара винаги се отвръща с удар.
И сега, след като узнахме всичко това за убийството на Литвиненко, никой политик в света не може да се изправи и да каже "Не съм предполагал, че ще се стигне дотук". Всички вече са предупредени.
DW
