С извършения тест на водородна бомба, Северна Корея иска да засили позициите си в шестстранните преговори. Сега ще видим дали зад амбициите на Пекин в региона стои нещо повече от само думи, пише в коментара си А. Фройнд.
Като че ли светът си няма други грижи, та сега и това: един деспот, от когото можем да очакваме всичко, детонира водородна бомба. Или поне така твърди той.
Тревогите на севернокорейските съседи и острите международни реакции са напълно оправдани. Самият ядрен тест обаче не е никаква изненада. Можехме да предположим, че най-младият от представителите на наследствената династия Ким рано или късно ще се опита с гръм и трясък да привлече вниманието към себе си. Първите си години начело на комунистическата държава той използва за укрепване на властовите си позиции вътре в страната. За тази цел той използва невиждана бруталност, за да елиминира възможните си противници. В същото време той строеше увеселителни паркове и басейни, от които обаче се ползва само една малка част от мизерстващото севернокорейско население.
Очевидно това не му е достатъчно. Затова сега, малко преди рождения си ден, той иска да демонстрира своята мощ - пред собствената си армия и пред света. С предполагаемото взривяване на водородна бомба Пхенян използва всички средства, за да се изстреля отново на масата за преговори. Комунистическата пропаганда съответно веднага обяви, че Северна Корея "се е изкачила с още едно стъпало нагоре по ядрената стълбичка".
Ким може и да успее
Докато разберем, дали Северна Корея действително е взривила водородна бомба, ще мине доста време. Съобщението от 2006 година за извършения севернокорейски тест с атомна бомба предизвика навремето само подигравки. А три години по-късно мнозина продължаваха да се съмняват в измерената мощ на бомбата. Но през 2013 година Пхенян извърши нов тест с атомна бомба с мощност, надвишаваща тази на хвърлената над Хирошима. Всичко това обаче е нищо в сравнение с разрушителната сила на една водородна бомба. Тепърва ще се види дали режимът, който изостава с десетилетия от развитите страни в почти всички технологични области, действително е в състояние да произведе мощна водородна бомба.
Трябва обаче да приемем, че, макар и да изглежда непохватна, тази стъпка на Ким Чен Ун може и да постигне успех. След острото осъждане от страна на Съвета за сигурност, санкциите срещу Северна Корея ще бъдат отново засилени, а САЩ ще демонстрират своята решимост за военна закрила на Южна Корея и Япония - с нови военноморски учения. А в средносрочна перспектива ще има нови шестстранни преговори между Южна и Северна Корея, САЩ, Русия, Япония и Китай. След мъчителните преговори от последния кръг, Северна Корея отстъпи в някои отношения. В замяна на това получи спешно необходимата ѝ икономическа помощ. Ако това се повтори, сметките на Ким Чен Ун ще излязат още веднъж.
Всъщност съществува надежда, че след последните севернокорейски провокации този ритуал няма да се повтори. Защото времената са други. В САЩ управлява един колеблив президент, който не иска да се ангажира външнополитически, и който, въпреки пролятите сълзи, не е в състояние да озапти оръжейните маниаци в собствената си страна. Национално-консервативното правителство в Япония отдавна няма желание да урежда конфликтите посредством кредитната си карта. Южна Корея пък се сближава с Китай и подобрява отношенията си с Япония.
На ход сега е Пекин
Преди всичко обаче трябва да отбележим това, че в Пекин управлява един президент, който, след успехите в икономическата област, е твърдо решен да засили външнополитическите позиции на Китай. И на новата новата суперсила не може да ѝ харесва да бъде водена за носа от съюзника си Северна Корея. Пхенян се държеше напълно безцеремонно с домакините на последния кръг от шестстранните преговори, които от 2009 година насам се намират в задънена улица. Дори само от това имиджът на Китай пострада значително.
Ако Китай сега иска да се докаже като фактор във външната политика, той трябва да постави на място Северна Корея, а не да изгражда военни бази по атолите на Южнокитайско море. Новият силен човек в Китай много лесно може да окаже влияние върху Северна Корея. Ако Пекин затвори кранчето на икономическата помощ за зависимата от нея династия Ким, Северна Корея ще бъде принудена на клекне. Ще рече, че, след извършения от Пхенян ядрен тест, словесната критика на Пекин трябва да бъде последвана и от съответните дела.
DW
