Национално-консервативната партия на Ярослав Качински иска да бетонира властта си чрез реформа на Конституционния съд, за да налага необезкоявано курса си. Това обаче е политическо късогледство, коментира Бартош Дудек.
Вероятно това все още не е "пълзящ преврат", както твърди опозицията. Но развитието в Полша буди сериозна загриженост. Едва от един месец на власт, еднолично управляващата партия "Право и справедливост" прокарва на бърза ръка един закон, който ще даде сериозно отражение върху властовите отношения в Полша. Законът ще забави значително дейността на Конституционния съд. Съществува опасност дори да ореже правомощията му. А това е съдът, който проверява конституционната съобразност на законите.
Съмнителна бързина
Най-голяма загриженост буди начинът, по който беше гласуван новият закон, макар и някои от залегналите в него правила да изглеждат смислени. Необходимо ли е да се бърза, когато се гласува закон за състава на Конституционния съд? Предложенията би трябвало да бъдат обсъдени. Би трябвало да се потърси становището на експерти и да се търсят компромиси. Правителствената партия обаче прокара закона в парламента само за няколко дни и той ще влезе в сила още преди Нова година. Премислените демократични решения изглеждат другояче. Най-важният въпрос е за какво ѝ е на партията "Право и справедливост" да реорганизира Конституционния съд и какви дълготрайни последици ще има тази промяна за демокрацията? В краткосрочен и средносрочен план, реорганизацията на Конституционния съд ще разшири властта на партията на Качински и ще облекчи прокарването на неговия политически курс. Към това спадат например планираната реорганизация на обществено-правните медии и контролираните от правителството "национални културни институти".
Бартош Дудек
Ще последва и нов закон за държавните служители, който трябва да отмени принципа за тяхната надпартийност. Голямата цел е национално-консервативна революция на базата на патриотизма, антикомунизма и християнските ценности, гарнирана със социални придобивки като детските надбавки и понижаването на пенсионната възраст. Тънката сметка на партията на Качински е, че без доминирания - по общо мнение - от опозицията Конституционен съд, всички тези промени ще бъдат прокарани много по-бързо и безболезнено. А това е рецепта, която добре познаваме и от други авторитарно управлявани страни.
Никой не мисли за бъдещето.
Никой обаче не отчита вероятните дълготрайни последици от орязването на правомощията на Конституционния съд, както много често се случва при подобни партийно-политически решения. Защото във всяка демокрация днешната опозиция е бъдещото правителство. Гражданското общество в Полша е много силно, но чисто теоретично възниква въпросът какво ще стане, ако на следващите избори десните екстремисти вземат властта и се настанят в парламента? Кой ще ги спре тогава? Конституционният съд и независимите медии са недолюбвани от всяко управляващо мнозинство. Защото те са един вид "предпазители" на демократичната система. Те са неудобни, но необходими. Отслабването им или дори тяхното изключване е опасна игра с огъня.
DW
