Може ли Коледа без коледна елха? - За германците това е немислимо. И то от над 100 години. Иначе някои неща са се променили. Днес за мнозина са по-важни коледните подаръци, отколкото религиозният смисъл на Рождеството.
Едва ли има друг християнски празник, който да е тъй важен за германците, както Рождеството Христово. В течение на вековете културата, свързана с този празник, е наложила един символ, без който днес той е немислим - коледната елха. "За нас коледната елха открай време е едно от най-важните неща на този празник", казва историкът Петер Книррийм. Той е директор на музея в замъка Рохлиц в Саксония и от над 20 години се занимава с традиционната култура на коледните празници.
Традицията на коледното дръвче
Историкът казва, че наложилата се коледна традиция е сравнително нова за германците. За първи път коледното дръвче се появява в германските домове в началото на 15 век. Навремето занаятчийските гилдии са украсявали дръвчето с курабии и бонбони. Преди 200 години, в епохата на Бидермайер, хората украсявали дървена имитация на елха с клонки от чемшир. "Зад всички тези обичаи стои надеждата, че вечно зелените клонки помагат на хората да прокудят за кратко зимния мрак и да вдъхнат в душите им светла вяра", посочва Петер Книррийм.
Осветеното коледно дръвче се появява в германските домове едва през 19 -и век. Победоносният му ход започва през 1870 година по време на Френско-пруската война. "Навремето крал Вилхелм, по-сетнешният кайзер, празнува победата си над Франция във Версай пред украсено със свещи коледно дърво. Щом кралят празнува така, то ще е за добро, казват си хората и започват да следват неговият пример", обяснява историкът.
Коледа във Версай - илюстрация от 1871 г.
Постепенно коледното дръвче се превръща в център на семейния празник. След като "завладява" домовете на буржоата, коледната елха се настанява и в къщите на по-долните слоеве от населението. Коледното дърво не е пощадено и от Първата световна война. Петер Киррийм казва, че през 1914 година хората украсявали коледната елха с партиотични символи. "По коледните дръвчета от това време се вижда целия военен арсенал от Първата световна война. Хората ги украсявали със стъклени играчки - имитации на самолети, гранати, морски мини и бойни кораби", посочва историкът в разговор с Дойче веле.
Традицията на даряването
Традицията на даряването се утвърждава значително по-късно. Тя започва много скромно, разказва историчката Таня Роос. "Между 1900 и началото на Втората световна война през 1939 година подаръците за децата са били малки - саморъчно плетени кукли, карти за игра, топки, книги, дървени играчки. Под влиянието на милитаризацията около Първата световна война се появават и военни играчки за деца - оловни войници и играчки-оръжия", казва тя.
След идването на националсоциализма на власт политиката се промъква и в коледната култура. Нацистите използват празника за своите идеологически цели. "Те искат да изкоренят християнския характер на коледния празник, защото тяхната идеология е несъвместима с християнството", посочва Петер Книррийм. Националсоциалистите се опитват да съживят например старите обичаи на германите. Те заместват християнските символи - кръста и коледната звезда - с пречупения кръст и слънчевото колело на германите.
Коледа през войната в скривалището - рисунка от Вилибалд Крейн
"Нацистите използват първата военна Коледа за своите пропагандни цели. Те апелират за сплотеност на народа", казва историкът Книррийм. И допълва, че през 1943 година е прекратено и производството на играчки за коледна украса. "И последната военна Коледа е била изпълнена с печал. Във времето на недоимък и борба за оцеляване коледните подаръци губят значението си", допълва историчката Таня Роос.
Днес, 70 години след края на войната, германците изобщо не могат да си представят времена на недоимък. Коледата през 21-и век е станала преди всичко празник на подаръците, на пазаруването и потреблението. Но има все пак и съкровени моменти. Особено когато семейството се събере пред коледната елха и пее коледни песни.
DW
