Сваленият самолет бе само поводът за сблъсъка между Русия и Турция. Причината е много по-дълбока и се корени в желанието на Москва да играе водеща роля

в Близкия Изток. В интервю за ДВ Иван Кръстев коментира конфликта.

ДВ: Ще промени ли сегашният конфликт между Русия и Турция ролята на Москва в международната политика?

Кръстев: Не конфликтът с Турция, а „успехите" на т.нар. "Ислямска държава" и растящият страх от тероризъм променят ролята на Москва в международната политика. Руската военна операция в Сирия позволи на Москва бавно да започне да излиза от изолацията. Атентатите в Париж заставиха мнозина в Европа да гледат на Кремъл по-скоро като на възможен съюзник, отколкото като на основен противник. Конфликтът с Турция не просто не помага, а силно пречи на Русия да се възползва максимално от новата си позиция на потенциален съюзник на Запада. Нещо повече: ескалацията на този конфликт може да се окаже сериозен проблем за преследваната от Москва стратегия за излизане от изолацията. И проблемът е не, че Турция е член на НАТО, а че играе централна роля в европейската стратегия за справяне с бежанския натиск.

ДВ: Русия и Турция исторически са заклети врагове. В същото време двамата им настоящи лидери доста си приличат по манталитет, а двете общества имат много допирни точки. Каква е Вашата прогноза за бъдещето на двустранните отношения?

Как приятелството се обърна в неприязън

Кръстев: Русия и Турция си приличат като наследници на две империи в периферията на Европа, които търсят признание от Запада, но едновременно с това са подозрителни и критични към същия този Запад. Тази двойственост позволи на Русия и Турция успешно да си партнират през подследното десетилетие. Сближаваха ги не просто икономически интереси, а твърдото им убеждение, че суверенитетът е в центъра на международната политика. Неслучайно Турция е единствената страна-членка на НАТО, която не се присъедини към западните санкции срещу Русия след Крим.

Именно готовността на Анкара да се противопоставя на Вашингтон превърна Турция в стратегически приоритет за Москва. И Кремъл постави Анкара в центъра на газовата си дипломация. Но желанието на Русия да играе водеща роля в Близкия Изток взриви двустранните отношения - там Русия и Турция са от различни страни на фронтовата линия. Известно време Москва и Анкара успяваха да балансират и да не позволят Сирия да разруши икономическото им сътрудничество. Хора, близки до Ердоган, твърдят, че решението на Москва да започне военна операция в Сирия без да предупреди Турция (Ердоган е бил в Москва непросредствено преди операцията) е взривило статуквото и е обърнало приятелството в неприязън и тотално недоверие.

Това, че Путин и Ердоган си приличат в разбирането си за политиката, прави конфликта по-труден, а не по-лесен за решаване. И двамата лидери вярват в неограничената власт, не търпят критика и са готови да рискуват всичко за постигане на целите си. И двамата вярват в конспиративни теории, а зад агресивната им политика се крие усещане за несигурност. Но ако Путин и Ердоган си приличат, техните режими и общества са много различни. Турското общество е младо, енергично и силно разделено - на религиозни и светски ориентирани хора, на турци и кюрди. Партията на справедливостта и развитието може да оцелее и без Ердоган, защото в същността си тя е идеологическа, ислямска партия. Путин, от друга страна, успя да постигне след Крим идеологическа консолидация, но никой не може да си представи как ще изглежда пост-Путинова Русия. Накратко: в този конфликт Турция е по-уязвима в краткосрочен план, но Русия е по-непредсказуема в дългосрочен.

ДВ: НАТО покани за членство Черна гора и подчерта подкрепата си за Турция. Руското ръководство възприема това като предизвикателство. Възниква ли някаква нова опасност?
Кръстев: Най-опасното е, че конфликтът между Русия и НАТО се разразява на символно ниво. Черна гора няма да направи НАТО по-силен военен съюз, нито пък членството на тази страна представлява някаква геополитическа заплаха за Русия. Настояването на Москва да има вето върху разширяването на Алианса предопредели членството на Черна гора - така НАТО искаше да покаже, че не Кремъл ще определя как да се равива Североатлантическият пакт. В този смисъл конфликтът около Черна гора е пропагандна война - и нищо повече.

ДВ: Путин често критикува Запада. Възможно ли е да се диференцират неговите критики и нападки: към Запада като цяло, към САЩ, към ЕС, към НАТО?

Кръстев: Голямата фиксация на Москва са САЩ. Нещо повече: огромното обвинение на Русия срещу Европа е, че тя няма своя външна политика и е инструмент на американските интереси. Москва винаги се е стремяла да раздели Европа от Америка, без да осъзнава, че тъкмо тези опити са една от причините европейците да настояват за американско военно и политическо присъствие в Европа. Що се отнася до ЕС, Русия мисли ЕС като нещо временно и затова европейската политика на Русия се гради преди всичко върху двустранните отношения с важните европейски страни - Франция, Германия, Великобритания, Италия. Това виждане за Европа обяснява и грешката на Москва в оценката за реакцията на Берлин след анексията на Крим. И въобще: способността на ЕС да удържи политиката на санкции "изненада" Кремъл точно толкова, колкото и анексирането на Крим изненада Запада.

България и сблъсъкът между "поробители" и "освободители"

ДВ: Как през последните години се е променило традиционно доброто отношение на българите към Русия? Или не се е променило? И как в българското общество се отразява в момента този сблъсък между „поробители" и „освободители"?

Кръстев: В българското общество има една стара симпатия към Русия. Но в момента тя не е свързана с траен интерес към руската култура или обществен живот. Поколението, родено след 1989 година, почти не говори руски език, единици са тези, които отиват да следват в Русия и макар че често се говори за историческите и религиозните връзки между нашите народи, навярно двете руски имена, които всички българи познават, са Путин и Шарапова. Парадоксът е, че често от Русия се интересуват много по-активно тези, които биват наричани русофоби. Защото българското русофобство е много различно от това в Полша или балтийските републики. Там мнозина не приемат нищо руско и не са способни на рационален разговор за Русия. В България русофобите ненавиждат не Русия, а българските "русофили", които в техните очи са безкритични към всичко руско и обичат Русия повече от България. И въобще: ние харесваме Русия, страхуваме се от исляма, членуваме в НАТО, а вечер обичаме да гледаме турски сериали. И това не е непременно лошо.
DW