Дали Афганистан или Ирак: равносметката от военните операции срещу терора не е особено добра. Сега обаче дойде ред и на Сирия. Нима Западът не си извлече поуки от грешките, допускани в миналото?

Сценариите от 11 септември 2001 и 13 ноември 2015 си приличат по много неща: ислямисти извършват терористичен атентат в западна държава, който се превръща в най-кървавия в историята на страната; след първоначалния ужас и шок идва ред на гнева и на обявяването на война на терора.

Днес - 14 години след нападенията срещу Световния търговски център в Ню Йорк, след войните в Афганистан и Ирак и след възхода на т.нар. "Ислямска държава" (ИД) - резултатите от войната срещу терора са повече от оскъдни. "Политически отговорните лица очевидно не желаят да се поучат от грешките, направени в миналото", казва по този повод близкоизточният експерт Михаел Людерс, имайки предвид военните операции в Афганистан и Ирак. "Намесата на западните държави в ислямския свят не насърчиха стабилността. Те по-скоро ускориха държавния разпад", посочва той.
Какво иска Оланд?

Колегата му от университета в Дуисбург Йохен Хиплер вижда нещата по същия начин. "Ирак например се превърна от брутална диктатура в инкубатор на тероризма", казва той. "Възникналият вакуум във властта в Ирак, както и в Сирия беше запълнен от ИД, която се разраства все повече и в Либия", изтъква експертът. Той добавя, че от военна гледна точка западната намеса първоначално е била успешна. "Набелязаните военни цели бързо бяха постигнати - талибаните в Афганистан бяха прогонени от властта, свалени бяха и диктаторите в Ирак и Либия", припомня Хиплер. Само че много бързо тези първоначални успехи са се оказали измамни, смята той. Сега, след атентатите в Париж, се засилват съмненията, че международната общност и особено Западът не са си извадили никакви поуки от грешките си от миналото.

Президентът Франсоа Оланд е твърдо решен да постигне военна победа над ИД. Франция засили въздушните си удари по позиции на джихадистите в Сирия и Ирак и търси съюзници за създаването на силна антитерористична коалиция от Вашингтон до Москва. Британският парламент одобри с огромно мнозинство включването на Великобритания във въздушните удари в Сирия, Германия пък изпраща самолети "Торнадо" за разузнавателни полети над сирийска територия.

Близкоизточният експерт Людерс предупреждава за риска, който крие евентуалното изпращане на сухопътни части в Сирия. "Точно такава стратегия преследват екстремистите от ИД - да вкарат западните държави във война по суша, която те не могат да спечелят", казва той. Людерс изтъква, че досега на нито една редовна армия не се е удало да победи "партизанска групировка"".

"Макар и всичко това да е пределно ясно, западните ръководители влизат в капана на ИД", продължава експертът. Той смята, че в най-добрия случай може да бъде спрян възходът на "Ислямска държава", което обаче до голяма степен вече е постигнато с помощта на въздушните удари.

Полето за действие не е много широко

Във войната срещу "Ислямска държава" възможностите на военните бързо могат да се изчерпат. "Точно затова е много важно да бъдат включени и групировките на сирийското и иракското население", казва Волфганг Рихтер от германската фондация "Наука и политика". Той смята, че освен това трябва да бъде създаден някакъв сунитски контра-проект, който да се противопоставя на ИД. "Ако се потвърди философията на ислямистите, че Западът не решава никакви проблеми, а изпраща отново кръстоносците си, то тогава много сунити или биха преминали на страната на ИД, или биха създали някаква подобна своя структура", казва Рихтер.

"Западът няма много широко поле за действие в Сирия", убеден е Йохен Хиплер. "Той може да засили хуманитарната помощ, за да намали страданията на хората, и може да се опита по дипломатически път да спре поне наливането отвън на още масло в огъня", посочва политологът.

В средата на ноември представители на 17 държави се договориха във Виена да търсят усилено политическо решение на конфликта в Сирия, т.е. да убедят Асад и умерените бунтовници да подпишат примирие. Предвидено е с посредничеството на ООН до средата на 2016 година да бъде избрано преходно правителство от представители на режима и опозицията, а година и половина по-късно да се проведат нови избори, в които да участват и милионите сирийски бежанци. Това би била и първата успешна стъпка във войната срещу "Ислямска държава".

DW